Неделя, Декември 11, 2011
Неделя, Юни 26, 2011
Farewell to Arms
The worst is not that I'm losing you.
The worst is that you don't see the difference between before and now, you don't realize that I'm losing you and that it's over. Over.
You think nothing's changed.
It means even before, you never knew it was there. It means I never really had you.
The worst is that you don't see the difference between before and now, you don't realize that I'm losing you and that it's over. Over.
You think nothing's changed.
It means even before, you never knew it was there. It means I never really had you.
Вторник, Юни 14, 2011
Спомен от преди двайсет години
Даже повече от двайсет. София, преди да я застроят безразборно, и преди да има кучета, и преди да има коли. Преди да има джиесеми, преди да има аларми на колите, преди да има мода изобщо, да не говорим за магазини за дрехи и обувки. Преди, когато не интернет - то нямаше дори пица на парче. И аз бях там.
Спомен за чувството на пълна сигурност, времето е спряло, няма бъдеще, няма притеснение, светът е цял, перфектен, спокоен, и аз също бях там.
В София, преди да направят пътния възел до гарата, когато трамвая въртеше там, спомням си го, защото ходехме до една будка до спирката на трамвая. Там беше много прашно, имаше пчели, слънцето печеше без сянка, трамваите тракаха, като завиваха по многото релси, едно голямо място (там, където сега е новата кооперация със скъпите апартаменти).
Даваха ни да ходим до там и обратно, защото след това вече беше "много далече". Но когато братовчедите ми бяха с нас, ни даваха и "по-натам", защото големият ми братовчед беше Голям и ние му се възхищавахме за това, че е Пораснал и с него сякаш с нас имаше Възрастен и ни пускаха навсякъде.
А всъщност той си беше като нас и си играехме и си говорехме, но възрастните го мислеха за разумен като тях и ни пускаха. The perfect crime беше.
И така на жегата, вървяхме по булеварда една тумба деца, зяпахме хората, зяпахме витрините. Нямахме телефони, нямахме пари, нямахме нищо, освен прашни сандали, някакви фанелки, и ключ за вкъщи, вързан на ластик на врата. И по булеварда нямаше магазини за модни неща и обувки, а стара хлебопекарна, железария, РЕП, баници, аптека, такива неща. Фурната с Пирожките, където правеха най-хубавите мазни пирожки в София, беше една, нямаше сто такива наредени по булеварда.
Най-явният израз на частен бизнес беше един дядо, който продаваше фиби за коса на една съвсем малка масичка край улицата. Шарени фиби и пръстени. Братовчед ми ми купи фиби тогава (сигурно са му дали някакви пари за ако се наложи нещо, като е излязъл с "децата" на разходка), и аз толкова им се радвах, че не си ги сложих на косата, а си ги държах в ръка и ги дъвчех по целия път.
Нямах други фиби, защото не бях такова момиченце, от тези, дето си правят косата и т.н. (Помня някаква шнола, която ми подари баща ми по-късно, и една пеперудка от майка ми.) Но братовчед ми нямаше друго момиченце в родата, на което да купи фиби, и много ми се радваше. Даже ми каза, че ако някой ме ядосва в детската градина, да му кажа и той ще го набие. Беше толкова сладко, а най-сладкото беше, че напълно му бях повярвала. Не знаех как точно ще дойде братовчед ми в детската градина (там не пускаха никой да влиза), но сигурно щеше да се промъкне през прозореца, докато всички лелки и деца спят на обед...
Тогава телевизията имаше само 2 програми, но не ги гледахме, защото нямаше нищо по тях за гледане (нещо като сегашната шведска национална телевизия). А там, в горещия летен ден край булеварда в София, тогава имаше една витрина на майстор, който поправя телевизори, и имаше сложени 3 телевизора, и предаваха "Тримата глупаци" цял ден. Застанахме пред витрината всичките деца и гледахме с ей такива ококорени очи. Не бяха огромни плазми, а стари малки чернобели "Електрон". Обаче къде сме виждали ние "Тримата глупаци" и то на 3 екрана да се мърдат човечетата едновременно?
Даже ходихме няколко пъти през деня на поход дотам да гледаме въртящото се цял ден филмче...
Спомен за чувството на пълна сигурност, времето е спряло, няма бъдеще, няма притеснение, светът е цял, перфектен, спокоен, и аз също бях там.
В София, преди да направят пътния възел до гарата, когато трамвая въртеше там, спомням си го, защото ходехме до една будка до спирката на трамвая. Там беше много прашно, имаше пчели, слънцето печеше без сянка, трамваите тракаха, като завиваха по многото релси, едно голямо място (там, където сега е новата кооперация със скъпите апартаменти).
Даваха ни да ходим до там и обратно, защото след това вече беше "много далече". Но когато братовчедите ми бяха с нас, ни даваха и "по-натам", защото големият ми братовчед беше Голям и ние му се възхищавахме за това, че е Пораснал и с него сякаш с нас имаше Възрастен и ни пускаха навсякъде.
А всъщност той си беше като нас и си играехме и си говорехме, но възрастните го мислеха за разумен като тях и ни пускаха. The perfect crime беше.
И така на жегата, вървяхме по булеварда една тумба деца, зяпахме хората, зяпахме витрините. Нямахме телефони, нямахме пари, нямахме нищо, освен прашни сандали, някакви фанелки, и ключ за вкъщи, вързан на ластик на врата. И по булеварда нямаше магазини за модни неща и обувки, а стара хлебопекарна, железария, РЕП, баници, аптека, такива неща. Фурната с Пирожките, където правеха най-хубавите мазни пирожки в София, беше една, нямаше сто такива наредени по булеварда.
Най-явният израз на частен бизнес беше един дядо, който продаваше фиби за коса на една съвсем малка масичка край улицата. Шарени фиби и пръстени. Братовчед ми ми купи фиби тогава (сигурно са му дали някакви пари за ако се наложи нещо, като е излязъл с "децата" на разходка), и аз толкова им се радвах, че не си ги сложих на косата, а си ги държах в ръка и ги дъвчех по целия път.
Нямах други фиби, защото не бях такова момиченце, от тези, дето си правят косата и т.н. (Помня някаква шнола, която ми подари баща ми по-късно, и една пеперудка от майка ми.) Но братовчед ми нямаше друго момиченце в родата, на което да купи фиби, и много ми се радваше. Даже ми каза, че ако някой ме ядосва в детската градина, да му кажа и той ще го набие. Беше толкова сладко, а най-сладкото беше, че напълно му бях повярвала. Не знаех как точно ще дойде братовчед ми в детската градина (там не пускаха никой да влиза), но сигурно щеше да се промъкне през прозореца, докато всички лелки и деца спят на обед...
Тогава телевизията имаше само 2 програми, но не ги гледахме, защото нямаше нищо по тях за гледане (нещо като сегашната шведска национална телевизия). А там, в горещия летен ден край булеварда в София, тогава имаше една витрина на майстор, който поправя телевизори, и имаше сложени 3 телевизора, и предаваха "Тримата глупаци" цял ден. Застанахме пред витрината всичките деца и гледахме с ей такива ококорени очи. Не бяха огромни плазми, а стари малки чернобели "Електрон". Обаче къде сме виждали ние "Тримата глупаци" и то на 3 екрана да се мърдат човечетата едновременно?
Даже ходихме няколко пъти през деня на поход дотам да гледаме въртящото се цял ден филмче...
Вторник, Май 24, 2011
Събота, Май 07, 2011
Hide
They'll be with you when you're happy. When you joke and when you smile and when you're fine.
They'll be with you as long as you don't bother them. As long as you don't bring trouble.
They'll be with you when it's shiny and bright.
They'll be with you and love you so much when you're no problem at all.
Made of sugar and spice, when you are. And everything nice...or at least pretend that you are.
They will love you so much, that they'll fly away as soon as darkness falls.
As soon as the night shadows surround you and you're choking with pain. They will fly away.
They won't be around when you're crying and won't be around when you need help.
There is no one when you're in pain. You're such a pain in the ass.
Truth must be denied.
Bliss must be faked.
Pain must be masked.
Hide.
They'll be with you as long as you don't bother them. As long as you don't bring trouble.
They'll be with you when it's shiny and bright.
They'll be with you and love you so much when you're no problem at all.
Made of sugar and spice, when you are. And everything nice...or at least pretend that you are.
They will love you so much, that they'll fly away as soon as darkness falls.
As soon as the night shadows surround you and you're choking with pain. They will fly away.
They won't be around when you're crying and won't be around when you need help.
There is no one when you're in pain. You're such a pain in the ass.
Truth must be denied.
Bliss must be faked.
Pain must be masked.
Hide.
Събота, Март 12, 2011
Megadeth - unplugged
If my heart was still alive
I know it would surely break
And my memories left with you
There's nothing more to say
Moving on is a simple thing
What it leaves behind is hard
You know the sleeping feel no more pain
And the living all are scarred
A tout le monde
A tout mes amis
Je vous aime
Je dois partir
These are the last words
I'll ever speak
And they'll set me free
So as you read this know my friends
I'd love to stay with you all
Please smile, smile when you think about me
My body's gone that's all
Петък, Февруари 25, 2011
Цветята ни
Дърветата са сякаш икебана, оазисник във ниското на шепите... Сега при тях не мога да остана, защото пиха, красотата им ще сгрее слепите. Дърветата приличат на сираци, не ги вини че по небето пишат. Със есен вятърътт постла си. Ще зазими, а после римите ще станат киша. Цветята все сънуват глухонеми, приятел скрит от фалша на лъжите ни. В градините танцуват хризантеми. Какво откри, че тичинките им предричат годините? Цветята ни приличат на сакати, отрежеш ли ги и от сърцето дишат. Със болка тялото окайва. Ще ми прости, но мога ли аз песен да напиша? Цветята ни са влажните клепачи, не мигат почне ли небето да сълзи. Земята идва й да се разплаче, пустиня от икебана, дървесата ги боли. (Иван Станчев) |
Абонамент за:
Публикации (Atom)