Сряда, Август 25, 2010

Generation Burnout

Колеги се тъпчат с кофеинови таблетки, нямат време да спят, отнемат от съня, за да могат да си освободят някакво време за живот извън работата, извън офиса. А преди в университета - за да отидат и на лекции, и на работа, и на изпити, и да има време да учат.

Редбул, шарк, кофеин, хапчета - за да можем да изкараме всички задължения и амбиции, а сънят е губене на време.

Приятелка на двайсет и няколко години се оплаква от остра болка в сърцето. Няма време да отиде на лекар. Просто се надява да и мине, докато ходи на работа.

Други, на трийсет вече, нямат време да имат деца, нямат време да имат семейство - трябва да се работи, по 12 часа на ден, и по нощите, няма и отпуски, трябва да се работи. Кой може да си позволи да остане без работа и да седи вкъщи да гледа деца, и да го издържат други хора и да му помагат, да бъде зависим, да бъде тежест?

Substance abuse отвсякъде, burnout. Работене до откат, нямаш време да ходиш на лекции, заради работа, нямаш време да ядеш, да излизаш.

Колко са наплашени групата млади хора, които попадат в таргета на този пост. Страхуват се да бъдат зависими, страхуват се да изгубят контрол. Дават себе си, доколкото тялото издържи. После се хвърлят в екстремни опити за справяне със стреса, и се смеят на компрометираните вече ценности.

Има един slice от generation Y, който е прекалено наплашен от generation X, и прегаря в усилието си да се закрепи на повърхността и да постигне някаква сигурност.

1 коментара:

Vessy Stag каза...

Тъжен пост... тъжен..
Като част от това поколение се подписвам с две ръце отдолу.
Работа, лекции, упражнения, писане на две курсови за един уикенд, смяна и половина на работа преди изпит и после 4 часа четене, за да ми останат поне 2 за сън, че инак и името няма да си спомня..
Заспиване в градския, в работата, на упражнение...и някакъв минимален социален живот в промеждутъка...
Боже, как оцелях в тази мелачка?
Ситуацията е такава. Времето е такова. Обществото е такова, ако щеш. Не е правилно, но едва ли ще се оправи скоро.
Всички сме тухли в стената.
Изроним ли се - просто ни сменят.