- - - blog title - - -

When the dealing's done

2011-12-11T15:25:00.002+02:00

Farewell to Arms

2011-06-26T02:32:00.000+03:00

The worst is not that I'm losing you.

The worst is that you don't see the difference between before and now, you don't realize that I'm losing you and that it's over. Over.

You think nothing's changed.

It means even before, you never knew it was there. It means I never really had you.

Спомен от преди двайсет години

2011-06-14T01:23:00.000+03:00

Даже повече от двайсет. София, преди да я застроят безразборно, и преди да има кучета, и преди да има коли. Преди да има джиесеми, преди да има аларми на колите, преди да има мода изобщо, да не говорим за магазини за дрехи и обувки. Преди, когато не интернет - то нямаше дори пица на парче. И аз бях там.

Спомен за чувството на пълна сигурност, времето е спряло, няма бъдеще, няма притеснение, светът е цял, перфектен, спокоен, и аз също бях там.

В София, преди да направят пътния възел до гарата, когато трамвая въртеше там, спомням си го, защото ходехме до една будка до спирката на трамвая. Там беше много прашно, имаше пчели, слънцето печеше без сянка, трамваите тракаха, като завиваха по многото релси, едно голямо място (там, където сега е новата кооперация със скъпите апартаменти).

Даваха ни да ходим до там и обратно, защото след това вече беше "много далече". Но когато братовчедите ми бяха с нас, ни даваха и "по-натам", защото големият ми братовчед беше Голям и ние му се възхищавахме за това, че е Пораснал и с него сякаш с нас имаше Възрастен и ни пускаха навсякъде.

А всъщност той си беше като нас и си играехме и си говорехме, но възрастните го мислеха за разумен като тях и ни пускаха. The perfect crime беше.

И така на жегата, вървяхме по булеварда една тумба деца, зяпахме хората, зяпахме витрините. Нямахме телефони, нямахме пари, нямахме нищо, освен прашни сандали, някакви фанелки, и ключ за вкъщи, вързан на ластик на врата. И по булеварда нямаше магазини за модни неща и обувки, а стара хлебопекарна, железария, РЕП, баници, аптека, такива неща. Фурната с Пирожките, където правеха най-хубавите мазни пирожки в София, беше една, нямаше сто такива наредени по булеварда.

Най-явният израз на частен бизнес беше един дядо, който продаваше фиби за коса на една съвсем малка масичка край улицата. Шарени фиби и пръстени. Братовчед ми ми купи фиби тогава (сигурно са му дали някакви пари за ако се наложи нещо, като е излязъл с "децата" на разходка), и аз толкова им се радвах, че не си ги сложих на косата, а си ги държах в ръка и ги дъвчех по целия път.

Нямах други фиби, защото не бях такова момиченце, от тези, дето си правят косата и т.н. (Помня някаква шнола, която ми подари баща ми по-късно, и една пеперудка от майка ми.) Но братовчед ми нямаше друго момиченце в родата, на което да купи фиби, и много ми се радваше. Даже ми каза, че ако някой ме ядосва в детската градина, да му кажа и той ще го набие. Беше толкова сладко, а най-сладкото беше, че напълно му бях повярвала. Не знаех как точно ще дойде братовчед ми в детската градина (там не пускаха никой да влиза), но сигурно щеше да се промъкне през прозореца, докато всички лелки и деца спят на обед...

Тогава телевизията имаше само 2 програми, но не ги гледахме, защото нямаше нищо по тях за гледане (нещо като сегашната шведска национална телевизия). А там, в горещия летен ден край булеварда в София, тогава имаше една витрина на майстор, който поправя телевизори, и имаше сложени 3 телевизора, и предаваха "Тримата глупаци" цял ден. Застанахме пред витрината всичките деца и гледахме с ей такива ококорени очи. Не бяха огромни плазми, а стари малки чернобели "Електрон". Обаче къде сме виждали ние "Тримата глупаци" и то на 3 екрана да се мърдат човечетата едновременно?

Даже ходихме няколко пъти през деня на поход дотам да гледаме въртящото се цял ден филмче...

The Book - Coming Soon

2011-05-24T12:17:00.000+03:00

Hide

2011-05-07T03:02:00.000+03:00

They'll be with you when you're happy. When you joke and when you smile and when you're fine.

They'll be with you as long as you don't bother them. As long as you don't bring trouble.

They'll be with you when it's shiny and bright.

They'll be with you and love you so much when you're no problem at all.

Made of sugar and spice, when you are. And everything nice...or at least pretend that you are.

They will love you so much, that they'll fly away as soon as darkness falls.

As soon as the night shadows surround you and you're choking with pain. They will fly away.

They won't be around when you're crying and won't be around when you need help.

There is no one when you're in pain. You're such a pain in the ass.

Truth must be denied.
Bliss must be faked.
Pain must be masked.
Hide.

Megadeth - unplugged

2011-03-12T13:52:00.000+02:00

If my heart was still alive
I know it would surely break
And my memories left with you
There's nothing more to say

Moving on is a simple thing
What it leaves behind is hard
You know the sleeping feel no more pain
And the living all are scarred

A tout le monde
A tout mes amis
Je vous aime
Je dois partir

These are the last words
I'll ever speak
And they'll set me free

So as you read this know my friends
I'd love to stay with you all
Please smile, smile when you think about me
My body's gone that's all

Цветята ни

2011-02-25T15:28:00.001+02:00

Дърветата са сякаш икебана,
оазисник във ниското на шепите...

Сега при тях не мога да остана,
защото пиха, красотата им ще сгрее слепите.

Дърветата приличат на сираци,
не ги вини че по небето пишат.
Със есен вятърътт постла си.
Ще зазими, а после римите ще станат киша.

Цветята все сънуват глухонеми,
приятел скрит от фалша на лъжите ни.

В градините танцуват хризантеми.
Какво откри, че тичинките им предричат годините?

Цветята ни приличат на сакати,
отрежеш ли ги и от сърцето дишат.

Със болка тялото окайва.
Ще ми прости, но мога ли аз песен да напиша?

Цветята ни са влажните клепачи,
не мигат почне ли небето да сълзи.

Земята идва й да се разплаче,
пустиня от икебана, дървесата ги боли.

(Иван Станчев)

what the hell is wrong with me

2010-11-25T14:47:00.002+02:00

what the hell is wrong with you

and then there was pain

2010-10-24T05:29:00.001+03:00

and then there was pain.

wishful thinking

2010-10-18T03:30:00.000+03:00

не знам дали хората мислят за деня, в който ще ги намерят студени и твърди и ще ги изнесат като парцал, ще ги увият и ще ги заровят. дали мислят понякога за този ден и какво ще са правили сутринта преди това, и какво хората ще кажат и мислят, когато вече не можеш да ги чуеш.

искам, много искам, поне един човек да знае, да разбира защо, какво съм мислела, как съм живяла, да разбира болката на всеки ден, да знае какво съм се мъчила и какво ми е било трудно, да разбира колко ме е било страх, да разбира какво е било да си мен, и да може да излезе от собствената си черупка и да се постави на мое място, някакси, и да разбира колко е малък моят свят и колко стегнато безвъздушно пространство се затваря, затваря, затваря, докато вече просто искаш да има един единствен човек, който да разбира, когато те заровят.

който да знае.

Super Mario ROCKS

2010-10-05T14:50:00.002+03:00

Generation Burnout

2010-08-25T02:28:00.000+03:00

Колеги се тъпчат с кофеинови таблетки, нямат време да спят, отнемат от съня, за да могат да си освободят някакво време за живот извън работата, извън офиса. А преди в университета - за да отидат и на лекции, и на работа, и на изпити, и да има време да учат.

Редбул, шарк, кофеин, хапчета - за да можем да изкараме всички задължения и амбиции, а сънят е губене на време.

Приятелка на двайсет и няколко години се оплаква от остра болка в сърцето. Няма време да отиде на лекар. Просто се надява да и мине, докато ходи на работа.

Други, на трийсет вече, нямат време да имат деца, нямат време да имат семейство - трябва да се работи, по 12 часа на ден, и по нощите, няма и отпуски, трябва да се работи. Кой може да си позволи да остане без работа и да седи вкъщи да гледа деца, и да го издържат други хора и да му помагат, да бъде зависим, да бъде тежест?

Substance abuse отвсякъде, burnout. Работене до откат, нямаш време да ходиш на лекции, заради работа, нямаш време да ядеш, да излизаш.

Колко са наплашени групата млади хора, които попадат в таргета на този пост. Страхуват се да бъдат зависими, страхуват се да изгубят контрол. Дават себе си, доколкото тялото издържи. После се хвърлят в екстремни опити за справяне със стреса, и се смеят на компрометираните вече ценности.

Има един slice от generation Y, който е прекалено наплашен от generation X, и прегаря в усилието си да се закрепи на повърхността и да постигне някаква сигурност.

CXVI

2010-08-16T01:43:00.000+03:00

Let me not to the marriage of true minds
Admit impediments. Love is not love,
Which alters when it alteration finds,
Or bends with the remover to remove.
Oh, no! it is an ever-fixed mark
That looks on tempests.. and is never shaken.
It is the star to every wandering bark
Whose worth's unknown, although his height be taken.
Love is not Time's fool, though rosy lips and cheeks
Within his bending sickle's compass come.
Love alters not with his brief hours and weeks,
But bears it out.. even to the edge of doom.
If this be error and upon me proved,
I never writ, nor no man ever loved.

/W.S.

Mad Season - Above

2010-07-19T14:39:00.002+03:00

Do yourself a favor -

Find it, buy it, keep it safe.

..and then just listen carefully.

Една песен. Private Hell

2010-07-03T14:27:00.005+03:00

Sometimes you come accross a song that seems to be written about you, as if you've written it yourself (only, you know you didn't, as you're not that talented).

As if the person who wrote it could in some genius way see inside yourself and then he exposed it for everyone to see.

At first you think it's all your interpretation, but then one day you get to hear his explanation of the lyrics - and it is exactly what you thought,
and what you felt,
and what you experienced,
and you realize that you got him right from the very beginning.
Or, he got you right.

Give away your love and then remove another tomb
Painted words adorn the walls, echoing untrue
I feel cold.

Promises abound, you rarely find it to begin
Maybe I'm afraid to let you all the way in
I guess so.

I excuse myself
I'm used to my little cell
I amuse myself
In my very own private hell

Lately I'm beside myself, pretending unconcerned
Standing at a corner where I threw you on a turn
I'll move on.

Flowers on a cross remain, marking an ending scene
Damn it all if blood you spill, turn the grass more green
Life is short.

I excuse myself
I'm used to my little cell

I amuse myself
In my very own private hell

Private Hell

She is broken, as she waits.

2010-05-21T16:16:00.004+03:00

Ето че дойде първият рожден ден, в който трябва да свикна с мисълта, че те няма и няма да ми се обадиш.

Няма да мога да ти кажа, че открих песен, която слушам 2 дни без прекъсване. Не мога да говоря с теб за смъртта на Дио и за това, че ще излъчват нашата Сонисфера по целия свят.

Не мога да ти се обадя и да ти кажа и нещата, които никой друг не би могъл да разбере.

In the distance
Light years from tomorrow
But far beyond yesterday

She is watching
Heart aching with sorrow
She is broken, as she waits

Hoping that when all is said and done, we learn to love and be as one

Oh Starlight
Don’t you cry we’re gonna make it right
Before tomorrow

Oh Starlight
Don’t you cry we’re going to find a place where we belong (where we belong)
And so you know

You’ll never shine alone

There are shadows sleeping on the horizon
That leaves us scared and so afraid
As the fall out of a world divided

It brings her tears and so much pain
And so we take cover from the dark
Hoping to find where we can start

Oh Starlight
Don’t you cry we’re gonna make it right
Before tomorrow

Oh Starlight
Don’t you cry we’re going to find a place where we belong (where we belong)
And so you know

You’ll never shine alone

Starlight, we’ll find a place where we belong (where we belong)

You will see as the mountains fall and turn to dust
That there’s one thing that won’t change

I believe there’s something within each of us that always stays
That will always remain as long as love never fades

She is watching, heart aching with sorrow

She is broken, as she waits

Спомен

2010-04-17T03:59:00.002+03:00

Спомням си онази зима, в която майка му ни донесе чай в стаята му, и една кутия с различни чайчета. Различни са, не знам какъв харесваш, да си избереш. Обичам всякакви чайове и винаги разглеждам внимателно пакетчетата, като ми ги подадат в заведение или в магазина. И тогава ги погледнах в кутията - всички бяха ягодови. На различни марки и видове, в комбинации с нещо или чисти - но все ягодови.

Не му го казах тогава, как да си избера измежду тях, като всички са ягодови, защото не исках да обидя майка му, а не бях сигурна дали ще ме разбере правилно. Хубави бяха всичките. Просто ми стана едно такова сладко и домашно забавно, как всички различни пакетчета, измежду които можех да избирам, бяха едно и също нещо с различни маски.

Я не знам как е, ама така не е!

2010-03-13T21:56:00.003+02:00

Влизам днес в магазина, отивам до касата, купувам ориз. Нося купените преди малко две растения от тия зелените, дето са една дълга зелена пръчка, увита на спирала нагоре.

- Извинете, какво е това цвете? - пита любопитно продавачката, докато ми връща рестото.

- Това е вид драцена. - отговарям аз.

- Ааа не, не е. Изобщо не е! - отвръща тя почти обидено и вдига нос нагоре възмутено как може да кажа, че е вид драцена.

Кво нещо са продавачките. Аз идвам ей сега от цветарския магазин и знам какво съм купила. Dracaena Sanderiana. Тя обаче е като шопа, дето казал за жирафа, че такова животно нема.

Със същата убеденост настояват, че дадена стока изобщо не съществува на света, щом в магазина я нямат...

*sigh*

България и конкуренцията на работа

2010-02-13T02:24:00.002+02:00

Днес се замислихме по един въпрос - защо конкуренцията в работна среда върши толкова конструктивна работа по чужбинските фирми, и толкова кофти работа на българска почва. Ще обясня сега за какво иде реч.

Позитивната страна на конкуренцията е, като видиш Пенчо, че се е мотивирал да работи много здраво, и ти да се амбицираш (особено ако си си такъв по природа) и да дръпнеш напред, и ти да постигнеш мъничко повече от нормата ти, без злоба, или може би тъкмо - спортна злоба? И така целият проект върви по-бързо и по-добре.

Е да ама не. Докато по добрите чужбински фирми това е познат сюжет (с различни видове мотивация разбира се), в наша среда здравословната конкуренция никак не е толкова плодотворна. Напротив - като го видят Пенчо, че дърпа напред, или му лепват "натегач", или го натискат да не стърчи, да работи и той като другите, да не би да е нещо повече от тях... И какво си въобразява въобще.

А проектът не само не дръпва напред, ами и се забавя от съвместното усилие служителите да се мачкат един друг повече и да карат по-бавно.

Тъжният български казан в ада.

А помните ли готините си съученици, които бяха много умни и знаеха много, но нарочно правеха грешки, за да им пишат ниска оценка, за да са cool? Които се срамуваха да стърчат, да не би да спрат да са cool. Някои хора от малки ги учат на това.

We all dig our own way.

2010-02-05T03:19:00.005+02:00

Няма да обяснявам.

Monday, I saw you smile
And then Tuesday
We talked a while
By Wednesday, somethings wrong
By weekend, you were gone

Thursday, I head she strayed
And by Friday
When she got paid
She smoked it all away
Left ashes, for Saturday

We all dig our own way
We might find it tough to say
But this life's a fragile thing
So goodbye, my dear old friend

Last Christmas, your daughter smiled
Hugged and kissed us
But you cashed it in
When the new year's ball had dropped
My hope died, as we watched the clock

We all dig our own way
We might find it tough to say
But this life's a fragile thing
So goodbye, my dear old friend

It's all quiet on mother's day
Your baby's grown and gone away
It's all quiet on mother's day
A forgotten mid June grey

We all dig our own way
We might find it tough to say
But this life's a fragile thing
So goodbye, my dear old friend

It's all quiet on mother's day
Your baby's grown and gone away
It's all quiet on mother's day
A forgotten mid June grey.

Поляната с дивите ягоди

2010-01-25T04:04:00.003+02:00

Искам да седна на стълбите на Библиотеката, на сянка, и да гледам върховете на кецовете и зелената трева, и цветята до паметника. Да мисля с часове за нещо или да плача за нещо, но да не бързам за никъде, със слушалките в ушите, и да има вятър, и птици, тролеи и харе кришна ентусиасти със шарени книжки по пейките.

Защото той беше прав, Малкия. Възрастните всичко мерят в цифри. И ето че всички вие, които обичам, станахте възрастни, и ослепяхте.

Kакво работиш, имаш ли кола, каква, колко деца имаш, колко пари взимаш, плащаш ли наем, плащаш ли кредит, колко магистратури учиш, кога заминаваш. Обвивките са толкова по-удобни, who cares.

Мои призраци, ще ми липсвате, но няма как, аз вече не мога да говоря на вашия език, а вие вече не ме виждате.

Зелена 2010-та

2010-01-12T00:02:00.006+02:00

8 Неща, които всеки може да прави, без да си дава много зор, за да живее малко по-природосъобразно тази година:

1. Да изхвърляме разделно боклука, абсолютно всичко, което може да се рециклира в специалните кофи за разделно събиране. Боклукът вкъщи се състои предимно от опаковки, и 70% от всичкия боклук може да отива за рециклиране. Листовете хартия могат да се използват и от двете страни, за бележки или списъци за пазаруване, и след това да се рециклират.

За съжаление много хора не знаят, че опаковките трябва да се предават за рециклиране ЧИСТИ. Омазани кутии от пица и мръсни бурканчета от сос НЕ стават.

2. Най-често използваната крушка вкъщи може да бъде енергоспестяваща. Свещите са красиви. Много неща в ежедневието могат да се правят на светлината на хубави свещи - включително готвене, подреждане на стаите, гледане на филм, пиене на чай, приказки.

3. Компютърът няма нужда да стои непрекъснато включен, ако не се използва. Ако е възможно, за уредите на батерии е по-добре да работят със зареждащи се батерии. Всички електроуреди и зарядни трябва да стоят изключени от контакта, ако не се използват в момента.

4. Много е удобно да се пазарува с платняна торбичка, доколкото е възможно. Торбичката от плат не ти прерязва ръцете, когато е тежка, и не се къса лесно. Найлоновите торбички аз например ги събирам, за да направя от тях шарени подложки и маншони за бурканчета и други красиви неща за кухнята.

5. Хубаво е да се ходи пеша, винаги, когато е възможно.

6. По-добре е да се ползват качествени електроуреди, и да се сменят чак когато се развалят и не стават вече, а не заради каприз за по-нов модел.

7. Старите електроуреди могат да се предават за рециклиране на специализирана за това фирма (идват до вкъщи да ги вземат с техен транспорт). Може би ще си кажете, че в България не става - напротив, става. Звъннете на 02 994 70 17.

8. Винаги е по-добре да се яде домашно сготвена храна, а не притоплени полуфабрикати или вчерашна замразена манджа по заведенията.

Двайсе, десет

2010-01-04T18:42:00.004+02:00

Време ли е за new year's resolutions?

1. Ще ми се роди малко племенниче! И се надявам да мога да му се радвам на него и на щастливата му мама, доколкото е възможно от разстоянието, което ни дели.

2. Ще се опитам да се науча да карам кола. В София. Стискайте палци - не да се науча, да въобще да почна да се уча. Преминаването от намерение в действие е успех. Резултатът - просто бонус.

3. Ще осъществя една от онези малки детски мечти, които имат смисъл само за мен, но правят живота цветен. Е, може и снимки да ви покажа, когато е готово.

4. Ще пътувам (пак). Стоенето в България дълго време е вредно. Губиш перспектива и мухлясваш в местния бульон от злоба и смог.

Останалото е ясно.

kill the fucking christmas

2009-12-25T15:21:00.000+02:00

Къде си расло, къде си пасло, говедо

2009-12-03T14:51:00.004+02:00

Случват ли ти се понякога едни такива малки неща по улиците или в тролея, които те стряскат и се чудиш кво става бе, или просто ти става гадно.

Има едно зеленчуково магазинче на няколко преки оттук, където рядко ходя, но пък винаги като мина оттам, се засичам с една и съща баба, която купува ряпа. Тя обича да яде ряпа, обича да обсъжда ряпата и да я избира много бавно, и винаги е пред мен на опашката. Тази баба е много интересна, понеже носи обемен кок с лак за коса, големи златни обици и дълго манто, и говори носово, като коментира ряпата с патос, с който бабите обикновено коментират рокли.

Насред тази идилия, в магазинчето влезе една друга баба, кльощава, сбръчкана, със светъл поглед, та като я видиш, си отдъхваш, че има нормални, уютни бабички останали в София все още. Тя повдигна връзка зелени листа в ръка и попита продавачката, "Извинете, може ли да ви попитам, какво е това, лапад ли е? Срам ме е, но не го разпознавам..."

Погледнах ги листата, едни такива малки, не е лапад. Продавачката я изгледа отгоре додолу и каза, "Това е джоджен, госпожа." И втренчи поглед в нея, като да я убие за това невежество.

А бабката се усмихна "Така ли :) Хм, аз мислех, че джоджена има дълги листа."

"Не, това е широк джоджен. Онзи с дългите листа е друг, но това също е джоджен," намеси се тази с ряпата. "Потъркайте листото и помиришете, да видите!" Сбърчи нос и погледна към тавана тя, та да си покаже златните топки на обиците.

"Брей, колко хубаво на тия години да науча нов вид джоджен, наистина. На боб ли се слага?"

"На боб, на всичко, госпожа. Не виждате ли, че е джоджен?" Продавачката вече се чудеше как да я изгони, вместо да използва случая да си продаде стоката...

"Да да... добре, благодаря ви, колко интересно... Хубав ден!" И малката бабичка си тръгна.

Джофрата с ряпата навири нос, отмести се от касата, за да си платя аз мойте неща, и изсумтя. "Бреее къде се въдят такива хора бе..."

"Луди..правят се на интересни... Къде си расло, къде си пасло, говедо..." изпсува продавачката, и двете гледаха в тавана като истински пуйки.

"Селяни..." въздъхнаха те.

-------------

На мен ми стана много тъпо от тая злоба, която извира от тия две жени, и това не е първия път да ставам свидетел на такова малка горчива случка точно там. Тъпо :(

...Нека Бъде Светлина...

2009-11-23T01:59:00.004+02:00

Едно красиво изпълнение на тази песен, която ми се иска повече хора да си спомнят. Дали?

Когато увехне цветето
преди да разцъфти ,
когато падне птицата
преди да полети ,
когато мракът
светлината затъмни .
Когато спре земята
преди да се завърти .

Когато те препънат
преди да си прекрачил ти ,
когато те ударят
преди глава да вдигнеш ти ,
когато ти се плаче
преди да си отворил очи ,
когато ти се пее ,
а започваш да крещиш ...

Нека бъде светлина !
Нека има цветя !
Нека бъде любовта !
Нека има деца !

Когато се удариш
в решетката на свойта свобода ,
когато мразиш силно ,
а мечтаеш любовта .

Когато падаш ,
и си мислиш ,че летиш
Когато ти се пее ,
и усещаш , че мълчиш .

Тогава...

Нека бъде светлина !
Нека има цветя !
Нека бъде любовта !
Нека има деца.

Кучетата на София

2009-11-19T01:28:00.002+02:00

Все още не мога да спра да треперя.

А едно време песента Кучето на крайния квартал беше просто хубаво име на песен...

Слязох от таксито точно пред входа, там ги карам да спират, когато се прибирам. Че дори и няколко метра по-надолу от входа значи минаване през тъмната кучешка зона. Но между входа и врата на колата имаше голямо черно куче.

Замръзнах от мисълта как да си вляза, а точно тази нощ ли намери да падне гъста мъгла. Шофьорът на таксито отмести колата, но се спря, защото ме видя, че не се прибирам, а само гледам как от мъглата идва още едно, този път сиво и рошаво, високо куче. Тръгнаха към мен и беше толкова тихо и толкова невъзможно да тръгна право към тях и да се прибера...ужасно се уплаших. В София, да те е страх от диви животни...какъв абсурд. Таксиджията слезе и ме заведе до вратата, и сега седя и още ми бие сърцето от страх и не знам как щях да се прибера иначе.

Сетих се за П., която скоро я нахапа голямо жълто куче, като се връщаше от лекции, и благодарение на един случаен минувач тя все още има цял крак. Защото сам човек не може да прогони такова голямо животно, след като вече е захапало.

Сетих се за онзи път, когато се върнах от купона на Нова година, 1ви януари, жива душа нямаше сутринта на улицата, и черното куче беше застанало пред вратата, под дръжката на вратата на входа, и се зъбеше и не ме пускаше да вляза. Нито един съсед не отговори на звъненето ми, защото явно никой не си е бил вкъщи точно тогава - а и да е имало някой, всеки спи полупиян на 1ви сутринта. Не си спомням как го избутах и как влязох тогава, помня само безсилието и как после вътре не можех да правя нищо друго, освен да седя и да плача от стрес, докато ми мине.

В Швеция се прибирах в 2 през нощта сама пеша 30 минути през полу-осветен парк тип Борисовата - и нямаше от какво да ме е страх. Нито от хора, нито каквито и да е животни. Имах чувството, че градът е сигурен, като дом. А тук градът е някаква враждебна територия, в която не трябва да излизаш невъоръжен.

Fugees - Killing me Softly

2009-11-18T14:56:00.002+02:00

Беше отдавна и много харесвах точно тяхната версия на тази песен.

I heard he sang a good song,
I heard he had a style,
And so I came to see him and listen for a while.

And there he was this young boy, stranger to my eyes,
Strumming my pain with his fingers,
Singing my life with his words,
Killing me softly with his song,
Telling my whole life with his words...

If we forgive, what is left?

2009-10-30T08:57:00.001+02:00

How do we forgive our Fathers?
Maybe in a dream
Do we forgive our Fathers for leaving us too often or forever
when we were little?

Maybe for scaring us with unexpected rage
or making us nervous
because there never seemed to be any rage there at all.

Do we forgive our Fathers for marrying or not marrying our Mothers?
For Divorcing or not divorcing our Mothers?

And shall we forgive them for their excesses of warmth or coldness?
Shall we forgive them for pushing or leaning
for shutting doors
for speaking through walls
or never speaking
or never being silent?

Do we forgive our Fathers in our age or in theirs
or their deaths
saying it to them or not saying it?

If we forgive our Fathers what is left?

(Dick Lourie)

Безгрешните хора

2009-10-20T03:34:00.004+03:00

Ако никога не си бил уволняван или въвличан в служебни интриги, ако никога не си нарушавал закона, може би така и не си научил колко е важно да стоиш далеч от клюкарите и да имаш професионална дисциплина.

Ако никога не си бил на погребение, и не си губил близък завинаги, дори куче, може би така и не си научил колко важен е всеки момент с хората, които те обичат. И колко крехка е връзката им с теб и живота, днес ги има, утре ги няма.

Може би така и не си се научил да се справяш сам, ако винаги си разчитал на връзки и опит на близките ти.

Ако никога не си обиждал приятел, ако никога не си злоупотребявал с доверието на приятел, ако никога не си лъгал. Може би така и не си научил колко тежи предателството, и как дисциплинира повече никога да не го правиш.

Ако никога не си забивал острие в кожата си, ако не знаеш как изглежда локва от собствената ти кръв, може би все още не знаеш колко много болка може да има наистина, the truth is stranger than fiction.

Ако никога не си живял напълно сам сред чужди, вероятно не знаеш достатъчно добре как да цениш близките приятели около теб, когато ги има.

Ако никога не си попадал в грешна професия, грешна сделка, грешна инвестиция, може би още не си се научил истински как да внимаваш.

Ако никога не си бил жалък, слаб, отчаян, объркан, глупав, уплашен. Ако никога не си грешил.

Тогава може би винаги си бил в периферията на собствения си живот. И има толкова много, което можеш да научиш от всички онези, на чиито грешни избори се подиграваш.

(hopefully този човек сам ще се познае. а за останалите, благодаря за вниманието.)

Pregnant on a Toilet Seat

2009-10-14T01:53:00.002+03:00

Patient: "I'm a virgin, so is my fiancé."

House: "I believe him."

Patient: "Are there other ways I could get pregnant? Like...sitting on a toilet seat?"

House: "Absolutely.

There would need to be a guy sitting between you and a toilet seat, but yes, absolutely."

Спасение дебне отвсякъде.

2009-09-24T00:08:00.002+03:00

Още ли не си.

Сайт http://www.theworldisbig.com/

Филмът върви по кината, Дом на Киното и ЕБКЦ - виж в Програмата тук.

Save Me - Queen

2009-09-16T12:42:00.001+03:00

Според нашия закон за спам и реклами по имейл

2009-08-07T15:43:00.003+03:00

А не.
Ето това вече искам да го напиша.

Не всеки знае, но имаме закон за спама. Тва по повод, че все по-често получаваме разни умни мейли, които завършват на

"Съгласнo Законa за Електроннатa Търговия ви информираме, че това може да е нeпoискано търговско съобщение. Ако не желаете да получавате информация от "Тъпо рекламираща се фирма", моля отговорете на...."

Чакай малко ся, щом е непоискано, за какво ми го пращаш? Създаваш ли така положително отношение към фирмата си, или ненужно трупаш badwill?

Вероятно сте получавали такива? Ето какво гласи Закон за Електроннатa Търговия:

Непоискани търговски съобщения

Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по
електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното
и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с
постъпването му при получателя.

(4) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без
предварителното им съгласие.

Е? Хем забранено, ако не съм се съгласила предварително (чрез записване в някакъв техен newsletter например), хем Чл. 6. (1) съществува. Защо, чудя се аз, изобщо я има Чл. 6. (1), при положение, че Чл. 6. (4) по-горе ясно казва, че е забранено, независимо какви disclaimer-и си сложат?

once upon a time in a galaxy far far away

2009-07-26T21:11:00.007+03:00

Помолиха ме да не изтривам блога.

Имам толкова много неща за казване, толкова много ъгли, странности из града, случки с хора и без хора. Но не мога и не искам да ги слагам в думи. Нямам потребност да разказвам нищо. Може би съм разочарована от хората, може би начинът ми на живот ми показва един техен ъгъл, под който те самите не могат да се видят, а е отблъскващо.

Как сме могли някога.

Нова песен от Alice in Chains, безплатно

2009-07-04T15:11:00.003+03:00

Доживяхме :)
Моите прелюбими Алис имат нова песен, която предлагат за безплатно теглене от официалния си сайт. Отваряш http://aliceinchains.com/ , въвеждаш си имейл, и те ти пращат линк към файлчето. Песента е от предстоящия албум, който очакваме (с нетърпение) към края на септември.

A Looking in View можете да чуете и в Тубата тук:

Аз лично смятам да направя pre-order веднага щом го обявят в Амазон, защото от опит знам, че ще ми кацне в пощата точно навреме, като излезе. Много се радвам, че те не умряха заедно с Лейн.

Лунни изгаряния

2009-05-29T13:57:00.000+03:00

В Аптека,

Служителката: "Нещо да ви помогна?"

"Да, някакъв крем за лице с висок слънцезащитен фактор..?"

"Мхм. Дневен или нощен търсите?"

...

Birthday Wish

2009-05-21T19:43:00.002+03:00

Има албуми, които са ми помогнали да мина много черни дупки. Има и албуми, които са способни на точно обратното - да ме закопаят задълго. Алис...може би са единствените, които правят успешно и двете едновременно.

Моето birthday wish е дискът да е готов още преди септември и да обявят дата за София :)

Keep dreaming? Keep dreaming...

.
.
.
.
.
.
Will do! :)

Против предразсъдъците за морските свинчета

2009-05-05T18:28:00.002+03:00

:)

(изгледай го докрай, не е дълго, ще видиш какво имам предвид)

Не знам как да го нарека, нямам думи.

2009-05-03T18:39:00.003+03:00

Никога не съм се чувствала толкова безсилна, както днес. Видях две ученички на по 13-14 години как се хвърляха върху едно дръвче и му изпочупиха клоните, тук в София в една градинка. Самото дръвче беше малко - окло 3 метра и може би наскоро се е захванало да става дърво, защото клоните му бяха тънки.

Разбирам, че децата обичат да се катерят по дърветата. Те и не тежат много, затова е окей докато са малки да си играят. Но тези двете бяха високи, по-високи от мен, и не си играеха на дръвчето, а съзнателно се овесваха на клончетата и скачаха, докато ги прекършат едно по едно с някакъв злобен смях. Нищо не можех да направя да ги спра.

За преписването

2009-04-27T20:34:00.009+03:00

(снимка Oliver Wright)

Има няколко вечни истини за преписването на изпити, тестове, контролни работи, в училище, университет или пък за международен сертификат, или във вътрешен тест на фирма или на изпит за някоя квалификация или каквото и да е друго.

1. Винаги се преписва.

2. Следящите да не се преписва винаги знаят, че се преписва.

3. Ако хванат някой да преписва, то винаги е някой кротък неагресивен зубър, който по принцип никога не преписва, но при първия си опит има лош късмет.

4. Винаги се знаят кои са най-наглите преписвачи и кой най-малко знае и най-много мами, НО те не се закачат - на принципа на контрола по транспорта.

Циганите никога не се глобяват (неоспорим факт), но другите да, даже се заяждат за доколко е смачкано билетчето на редовните пътници и защо картата ти не се вижда нещо заради прозорчето на портмонето.

5. Преписвалите имат по-добра оценка от тези, които са писали без измами, за всички е очевидно и никой не оспорва нищо. Остава ти поне чистата съвест, но и тя е толкова обезценена...

Темата е само един повод да си кажа, че в България умеем прекрасно да не забелязваме слона в стаята. Дори в малките панелни стаички.

Търси се

2009-04-25T11:32:00.002+03:00

Тези жени винаги ли ги обличат с гърдите отвън и нагримосват тежко, като че ли не е 11 сутринта О.о. Wtf.

Великден

2009-04-19T19:02:00.002+03:00

Колко е хубаво да си нашариш великденски яйца и ръцете ти да се омацат, както и на цялото семейство, а после да има черупки по клавиатурата и целия офис и трохи от козунак :)

Шведска защита

2009-04-17T18:24:00.006+03:00

(Картинка от Dailypic)

Защото в крайна сметка аз си харесвам работата.

Мога да се ядосвам на офисни глупости, на интригите, на познатите ми, които обичат да реагират предубедено, на София, отчайвам се от убитите възможности, от отровените планове, мъчно ми е за неща, които няма да се случат.

Да бъдеш емоционално обвързан с нещо, а после да ти е толкова горчиво, че изобщо си му дал част от себе си.

Но мога всеки ден да си приказвам с някого на моя език, не ме интересува къде бъркам, не ме интересува как звуча. Важното е, че ме разбират добре хората, от всички краища на Дългата страна, и аз им се радвам да ги чуя, с различни р-та и различни е-та.

Ние не сме учили за книжни плъхове с титли, не сме учили да киснем на самотни тихи бюра с хартийки с боза, които после стават други хартийки и т.н. Ние не сме учили, за да оправдаваме нечии снобски стереотипи.

Ние сме учили, за да бъдем жива комуникация между две култури, между хора. Да бъдеш мост между два кода всеки ден и това, което се случва в тази минута в живота на този човек и на следващия, не може да се случи без теб. Няма вярно и грешно, няма претенции. Да живееш на границата на две култури, на два мозъка, и да осигуриш плавна и правилна комуникация, за това сме учили.

Някои щрауси все още не са го проумели.

In Flames в София 2009

2009-03-23T22:09:00.002+02:00

Бях забравила какво влияние има върху мен clayman когато навън вали сняг, главата ми е пълна с мисли, и не чувствам нищо. А ето че сега, за да е пълна картинката, валя и сняг.

Cause everytime you laugh, I feel so ... guilty
I feel so guilty.

Отдавна не си бях спомняла времето, когато бях малка и (по-)глупава и Гьотеборг означаваше само Ин Флеймс.

Gather the faithful and propose a toast!
To the epoch of indifference!

Носталгия по една моя сянка.
Ще се видим в неделя.

Längtan

2009-03-14T13:19:00.005+02:00

Там, където хората говорят членоразделно, пресичат на пешеходните пътеки, чакат си на опашките с номерца и половината население пее в някой хор. Където разстоянието от земята до небето е много по-огромно и прозрачно.

Вятърни мелници и въздушни кули

2009-03-11T20:58:00.004+02:00

Баща ми ме е учил да постъпвам така, както аз намирам за добре. Важното е пред себе си да си убедена, че не си направила нищо лошо и че си постъпила правилно спрямо собствения си критерий. Така ми казва винаги.

Не мога да си мълча, когато не съм съгласна, дори да е в мой интерес. Не мога безоблачно да си кисна в един ъгъл и да си трая, за да не ме закачат и да не си навлека проблеми. Колко хубаво и лесно щеше да ми е и в училище, и в университета, и в работата, ако можех да бъда малко по-безразлична.

За съжаление съм оперирана от способността да мимикрирам, и постоянно трябва да си разбивам главата в стени, които не го заслужават.

Eagle Fly Free

2009-02-26T19:14:00.004+02:00

Ей начи човек веднъж да реши да лети за Копенхаген и самолетите почват да падат, да се удрят в птици...

Поръчали са ми да нося сладки и желирани бонбони. Май ще ми трябва камион. Ей тия приятели и колеги само за ядене мислят :)

Остров и почти-остров, идваме. Идваме да си приберем Змея, и да си видим другото дете как е, храни ли се, спи ли достатъчно, слушат ли го датчаните.

Roll on Roll on...

2009-02-22T19:32:00.007+02:00

Кид Рок ще бъде едно от имената, които ще чуеш, ако ме питаш кои музиканти не мога да понасям. Но когато една песен е хубава, тя е хубава. Днес е рожденият ден на Вальо и докато мислех през деня за това, все за тази песен се сещах. За добро или за зло :Р

П.П. Като оставим настрана асоциацията с рожден ден, песента може да стане и за реклама на Rexona, Dove, Nivea...

awry

2009-02-09T19:46:00.002+02:00

опит провал опит провал, позитивни мисли, позитивни мисли търсене на нещо позитивно сламка мисъл за сламка провал хора страх, свиваш се, свиваш се, докато изчезнеш.

I. O. U.

2009-02-05T01:25:00.003+02:00

Измина още една година.

Обещах си да намаля кафето. Преди пиех по 2 кафета на ден : едно сутрин в 8 и едно в 13:00. В последните 10 дни съм изпила общо 1 кафе за всичките дни. Напредвам. За вкъщи съм купила безкофеиново Лаваца.

Обещах си да се погрижа за себе си, да отида на разни лекари, и вече си взех и резултатите. Защо толкова отлагаме някои неща? Хората не се разболяват от рак само по филмите.

Обещах си да ходя пеша всеки ден и го правя, поне по половин час.

Обещах си да готвя повече и сега готвя поне веднъж седмично. Важно е да се яде нормална храна. Работата така ни разваля.

Обещах си да отстоявам повече мнението си в офиса и първите резултати вече се появиха. Проблемите никога няма да се решат сами, ако служителите просто си мрънкат на масата на обяд помежду си, но не казват нищо на мениджърите си.

Обещах си да каня повече гости и в последните седмици все има някой у нас в свободните ми дни :)

Обещах си да не си забравя езика, и сега чета повече, отколкото през студентските години.

Обещах си да спра да оцелявам, и сега отделям време за много глупости, които просто ми харесват :) Отговорностите толкова тежат, че трябва да спра да ги нося.

Мога да намеря сили да остана нормална и себе си, дори когато нещата станат прекалено тежки.
Има неща, които не са важни, и такива, които са по-важни от всичко. Мога да ги различавам.
Благодаря.
I. O. U.

Четирима софиянци на 4-ти февруари

2009-02-04T20:26:00.002+02:00

4 лица, които срещнах днес:

Лице първо.

Качвам се в автобуса рано сутрин и дремя няколко спирки права. Пълен рейс, още сутрешен мрак, хората спят и отиват на работа. По едно време една жена ме попита дали рейсът минава по Цариградско шосе. Отговарям, не, не отива натам. Жената, пенсионерка, прилично дебела, бодра и с много грим, започва да ми се кара, че как можело рейсът да не минава оттам. Аз в просъница я поглеждам учудено защо ми вика, казвам й, че рейсът отива за друг квартал и че най-добре да вземе тролей оттук. А тя ми се накара още, след което с две ръце ме блъсна силно, просто ей така от злоба да ме бутне, и слезе... Wtf?

Лице второ.
Наложи ми се да хвана такси за по-бързо. Таксиджията тръгна уж нормално.. и по едно време започна да задава въпроси..отначало casual.. Оттук ли е по-добре да минем, или оттам..от тук по-пряко ли е или оттам.. и по едно време почна да повтаря много бързо и трескаво като психопат: кажи! кажи! оттук по-пряко ли е, по-малко пряко, или почти толкова пряко, или най-пряко! кажи! по-удобно или не толкова удобно или най-удобно! по-пряко, най-пряко, пряко, непряко....
О.о. Уплаших се от тоя таксиджия, мисля, че беше полудял. Не спря да мели така, докато не слязох да избягам от него.

Лице трето.

Отивам до магазина да си купя сирене. Отправям се към касата и гледам към мен търчи една служителка на магазина, спира пред мен и почва да ми крещи: вдигнете това веднага! това са пари! пари! за вас може да е нищо, но за нас това е важно, това е стока! ако я бутнем, я вдигаме! важи за всички! Аааааа!
Аз така се шашнах, че ми крещи тая жена, че само я изгледах странно и се махнах оттам. Нищо не бях бутнала, не знам защо полудя така.

Лице четвърто.

Минавах по една малка уличка, здрачаваше се. Гледам до една кола, клекнала една млада руса дама, слабичка, красива, с хубава детска количка пред нея, седнало бебе. То реве та се къса, а майка му му нарежда "Умори ли се...всички се уморяваме! Спри да ревеш! Знам, че си уморен, разбрах вече. Спри да ревеш ти казах!" и му пляскаше шамари, а то още повече се разреваваше. Ей така седят си бебето и майката в мрака навън и се карат и си бият шамари.

WTF????

Коментар за Максим

2009-01-30T12:09:00.002+02:00

Прочетох едно интервю с Албена.

Не разбирам и не съм съгласна. Как така на всеки може да се случи?

На всеки пешеходец може да се случи да бъде блъснат от кола. На всеки добър шофьор може да се случи лош шофьор да го блъсне. Но не на всеки може да се случи да причини катастрофа по този начин, по който се случи с Максим - не, това се случва на хората, които пият и карат, и които превишават скоростта. На хората, които проявяват престъпна безотговорност. Всеки ли е такъв? Не, не е.

Дори и да си бил безотговорен шофьор, би трябвало да ти дойде акъла още в момента, в който се включваш в кампанията "Ако си пил - слез, искам да стигна жив". Щом влизаш в тази кампания, ти трябва да можеш да поемеш и тази отговорност като лице на кампанията. Ако не можеш, никой не те кара да участваш.

Не е нещо, което може да се случи на всеки. Разбирам, че такива мисли са начин за Албена да се справи със ситуацията, не и е лесно на жената. Харесвам ги и двамата, както вече веднъж писах. Но ако насадим на хората, че подобно поведение на пътя е нормално и не трябва да ни притеснява, и че можело да се случи на всички - ще станат ли пътищата по-сигурни?

Относно блога

2009-01-27T22:17:00.001+02:00

Мина време и името на този блог вече няма смисъл. Тогава имаше смисъл..сега вече не виждам защо да продължава да се казва така. Затова скоро ще го сменя, както и адреса му.

Една.

2009-01-27T20:25:00.005+02:00

Абе има една...

Един човек направи грешка, не от лошотия, не нарочно, но...случило се. От неопитност или от наивност, но сгреши. Понесе последствията си. Беше нелепо, но в същото време разбираемо, че трябваше да бъде наказан.

Сега, от какъв зор трябва като хиени да наскачате, да умирате от кеф, че не се е случило на вас, че вие сте много по-умни от него и как можел да е толкова тъп. Да говорите зад гърба, да се подигравате. Особено пък една.

Лесно е да си ехидна. Лесно е да скачаш върху вече пострадал човек. От какъв зор. Вместо да ти стане кофти за човека, че е изпаднал в тъпа ситуация, и да го разбереш и да покажеш уважение към него.

Кара ме да си мисля, как може човек да е толкова зъл, толкова лош. Как се възпитава такова нещо в едно дете, за да израсне такова, че да излъчва негативност и агресия и хапливост. Да искаш да уязвиш хората, да ги мачкаш, и това да те кара да се чувстваш силен, умен и направо върха.

Няма торта за малкия Хитлер

2009-01-21T18:39:00.003+02:00

Реших да ви разкажа за една шведска статия от Афтонбладет.

Когато семейство Кембъл от Ню Джързи опитали да поръчат торта за рождения ден на 3-годишното си дете, сладкарницата отказала да я надпише на името на детето. Сладкарите сметнали, че не е редно да правят торта с поздравления към Адолф Хитлер. Семейството и преди се е сблъсквало с подобен проблем: малкият Адолф има две сестри, Joycelynn Aryan Nation и Honszlynn Hinler Jeannie. Оставям ви ги в оригинал, вие си решете как се четат и превеждат имената на момиченцата.

Бащата на трите отрочета се чуди как е възможно някой да намира имената за обидни. На обвиненията в расизъм семейството отвръща, че не са расисти, но расите не трябва да се смесват, а да се пазят чисти. Свастиките в дома им по възглавници, пердета, якета, тапети и по хладилника и по детската количка, били само символи на мир и хармония.

Линк: "Няма торта за малкия Хитлер"

Родителите, както и да е. Ама тези малчугани доста ще се объркат. Или побъркат.

Заразен смях

2009-01-19T20:26:00.001+02:00

Едно клипче от Hassan

На мен не ми е смешно толкова, но тази толкова се смее, че ми е смешно как тя се смее, а най-смешно ми е това, че и да се задушава, пак се опитва да се извини културно.

Кое как се прави

2009-01-13T18:44:00.003+02:00

To whom it may concern:

"...Under det första året läggs tonvikten på metod- och verktygskurser av forskningsförberedande karaktär.

Andra året sker en specialisering med fokus på anställningsbarhet...."

Цитат от това какво представлява една магистърска програма и защо.
Няма да коментирам, за който го засяга, е ясно. Просто исках да споделя.

Защо българските пенсионери са болни?

2009-01-03T12:30:00.005+02:00

Празниците означават ходене при баба, а оттам мисли за баби. Защо българските пенсионери, които виждам по трамваите и по опашките в магазините, са повечето болни, едва ходят, имат нужда от една торба лекарства, ходят с бастуни, не виждат или не чуват. Рядко се среща бодър и свеж пенсионер като мойта баба, например.

В Швеция за пръв път се замислих сериозно по този въпрос, защото там видях старици с къси панталони, които караха колело нагоре по хълм. Видях баби и дядовци, които ходят на лекции, за да си осмислят старостта. Баби, които се напиваха като младежи по кръчмите и дядовци, които си хвърляха пенсиите в казино - пороци са, но все пак показват някакъв дух, някакъв стремеж към адреналин...

Ти представяш ли си нашаите редови бабички от трамвай 22, клатушкащи се с по две туби вода от при Халите, да облекат къси поли и да играят на прескочи-гума в парка? С очите си съм ги виждала в Швеция. Свежи, усмихнати и със здрави, прави, пъргави тела.

Сравни нашите баби дори и с нас, по-младите. За разлика от нас, днешните български пенсионери са израснали в доста по-чиста среда, без толкова коли, с повече естествени зеленчуци, без толкова консерванти, без мобилни телефони (дето уж нещо правели на мозъка), без толкова шум. Израснали са с истински игри навън, а не пред компютъра, с по-добро здравеопазване и образование, с повече ходене. Много от тях сами са си отглеждали храната, пили са по-чиста вода (водопроводите още не са били стари и умрели като сега).
Вярно, че сега нямат пари за лекарства, но аз се чудя защо се стига до нуждата от толкова много лекарства изобщо.

Защо телата на българските пенсионери отказват още щом минат 55-60? Защо духът им остарява толкова рано? Нали са живели по-здравословно, един начин на живот, който ни се дава за пример?

Коледа в крайните квартали на София

2008-12-27T12:57:00.003+02:00

Коледа е красива в крайните квартали на София.

В центъра хората може и да не разберат, че е имало истински сняг. Но в крайните квартали натрупва, бяло, бяло, дебела покривка сняг върху колите, паркингите са като завити с одеало.

Доброто старо усещане да ти затъват краката до коленете в сняг, когато отиваш до магазина. Кучетата се въргалят и хвърлят сняг наоколо, заравят се целите.

Децата правят снежен човек, няма пътеки, а следи от ботуши, дупки от някой, който е минавал преди, и ти стъпваш в тях.

Небето е ясно, синьо, наоколо светло от снега, просторно и тихо. Поне по-тихо от в центъра. И има накъде да ти стигне погледа, да видиш снега. Да видиш затрупаните кофи, коли и къщи. Лампички по прозорците на хората, бащи влачат елхи, децата тичат с помпони на шапките. Няма да го намериш в бизнес парковете и моловете. Нито на попа.

Хубаво :)

Станишев

2008-12-19T21:01:00.006+02:00

Оф боже. Как може да има такава наглост. Няма нужда дори от коментар, няма какво да се обяснява.

От тяхната наглост настръхвам от гнус, както когато видя хлебарка.

P.S.
Редактирам се. Не искам толкова негативизъм. Всичко си е ясно. И на тях ще им се върне...пфу да им се невиди.

Welcome to the Jungle Bells :Р

2008-12-19T11:29:00.005+02:00

Абе как да работя, като е коледно време и имам зелен заснежен гирлянд около компютъра :) Лампички, червени блещукащи неща, свещи и постоянната коледна музика на радио Атлантик. По масата - списъци с идеи за подаръци, печка жужи, кафе и кутия с коледни сладки... И лос с пуловер.

Сигурно има хора, които мразят Коледа и им се повръща вече от цялата шумотевица. Еми, сори people. Жалко че някои хора не могат да се зарадват. Дано поне намерят нещо позитивно, за да не си тровят живота сред джуджешките шапки и елхи.

Бях на концерта на филхармонията в зала България. Някои се оплакваха, че било умряло изпълнение. Ха. Много си беше хубаво пък. И тези малки деца с пискюли, и контрабасите.

Докато изпълняваха част от онази оратория на Хендел, слушах и си мислех, защо ли е на английски (защото да, ние побърканите слушаме думите и как точно ги произнасят, дори на такива мероприятия). И се сетих, че Хендел е живял в Лондон и думите на ораториите му са писани от един стар англичанин. Появи ми се споменът как рошавата стара учителка в четвърти клас ни го разказва това. В мозъка ми стана някакво прещракване към много отдавна заровени гънки. Затова съвсем ненамясто се разхилих, но никой не чу :)))))

Лисичката ми :( и Google Chrome

2008-12-06T21:27:00.004+02:00

Не знам какво и стана на лисицата. Понеже IE отваря по 54 прозореца наведнъж и се затваря, когато си поиска, не го ползвам. Ровя интернет през Firefox от толкова години, а такова нещо като тези дни никога не се е случвало.

Първо отказваше да се стартира, после отказваше да се затвори, накрая и двете. Днес целият комп не можа да се рестартира, заради Лисицата. После се опитах да я uninstall-на, не става, защото не се била затворила. Ни напред, ни назад - накрая си изтеглих Google Chrome.

Всъщност си обичам лисицата, но когато my precious компютърът не може да boot-не от първия път заради някоя програма, тази програма се маха. Сhrome така прилича на нея, да му се ненадяваш. Имам предвид визуално.

Chrome прави странни работи: отваря страниците на произволно избран език от тези, които съм му казала, че разбирам. Пиша facebook.com, но не я отваря на английски.

Не мога да add-на тези add on-s, с които си бях свикнала на Мозила. Няма ги някои bars, и не знам кое къде е. Половин час се борих да го накарам да мине на английско меню, защото не мога да намеря нищо на български...преводът на бутоните и функциите ми се струва неестествен на български. Не ми говорят нищо нашите думи в такава употреба. И може би така е по-добре. Нека нашите думи не се изтъркват толкова в разни менюта, че ще си загубят смисъла.

Chrome има тепърва да се развива, затова ще му простя много неща. Харесва ми. А като ми мине ядът, може и да си върна фокса.

help

2008-12-03T14:24:00.001+02:00

Sometimes I feel so scared that I don't think I'll ever be able to walk out of my room again.

I don't want to die, but I don't want to live anymore.

Защо тази година Коледа не идва?

2008-11-29T21:39:00.002+02:00

Миналата година беше коледно още от началото на ноември. Улиците бяха в лампички, на десктопа в офиса - коледен уолпейпър. По улиците се прескачаха джафкащи кученца, джуджешки шапки и пеещи лампички на сгъваеми сергии. И онзи изнервящ дядо Коледа до ректората - помните ли го, ho ho ho, Mer-ry Christ-mas. Всичко започна много по-рано.

Дали Швеция ме е разглезила? Където коледното започва през октомври, при първите тъмни следобеди. Свещите, коледните сладки. Коледното пазаруване продължава два месеца.

Утре ще е 30ти ноември. В София има няколко лампички на една-две улици. Една витрина на Графа има снежен човек, и тук-там са изкарали малки лосове от миналата година.

Не ми харесва така, ще пропуснем сезона, без даже да забележим.

...or is it just me?

the end

2008-11-19T19:52:00.004+02:00

Стресът дълго време без прекъсване, без outlet, без противоотрова.

Кара ни да минаваме в survival mode и да се свиваме зад крехки, но непрозрачни черупки, от които хората ни виждат само рогата.

Как да вярват, че не сме такива черни, като досега не са ни виждали на светло?

Искам отново да бъда inspired.

Скоро е Нова година. New year's resolution. Обещавам си да не се сгърчвам повече от студ в този противен survival mode. Писна ми от простотии.

Säg mig, är det verkligen sant

2008-11-02T20:59:00.009+02:00

Понякога ти е толкова мъчно за нещо, че искаш да напишеш за него, а после не можеш, защото ти липсва прекалено много.

Липсваш ми. Червените листа и мириса на есен ме разплакват, защото ми напомнят за кестена, който се търкулна между разместените плочки на Vattholmavägen.

Безсмъртните ми съседи

2008-10-19T18:05:00.004+03:00

Напоследък, като се съберат малко пари, ги даваме за дограма. Един прозорец, после друг... така постепенно, и успяхме преди зимата.

Последният прозорец сменихме наскоро и старата дограма е все още подпряна отвън, чакаме ден, в който да се засечем заедно и да я изхвърлим с общи усилия, че тежи.

Днес като се прибирах, заварих съседите ми скупчени около нея. Няколко възрастни жени и мъже, които аз познавам, но те мен не съвсем. Минах зад тях и се поспрях, небрежно ровейки за ключове, и ги подслушах.

Обсъждаха дограмата ни. Разглеждаха какъв вид тапет се е съдрал, заедно с прозореца, и как цялата ни стая е такава, каква ни е била боята на прозореца, какви дръжки. Колко е било студено у нас, какви са били пердетата и колко пари сме дали. Сдържах се да не се разсмея зад гърбовете им.

Помислих си, тия хора колко ли са щастливи. Толкова дребни безвредни неща ги вълнуват, вместо да се тормозят от значими проблеми. На съседа съдраните части от тапети с дограмата.

Онзи ден се прибирам, срещам една съседка, казвам "Добър ден", а тя ми отвръща с "Омъжена ли сте?". Смях й се много тогава. Клюкарското й любопитство е толкова непреодолимо, че не може дори едно здрасти да каже, преди да се осведоми.

Колежки помнят кой с какво се бил облякъл и кой от къде пазарувал, и обсъждат хората зад гърба им. Някаква дребна злоба за това кой как му стояла косата, кой как ходел, кой откъде идвал, кой с кого живеел, диалектът му такъв, колата му друга...

Заравят се в тези неща сякаш са безсмъртни.

Сякаш никой техен близък не гасне пред очите им. На тях самите все едно им остават милиони години живот. Сякаш нямат нищо сериозно, на което да спрат вниманието си. Изглежда животът им е изпразнен и няма нищо съществено да ги занимава.

Предполагам гледат всички риалити шоута и гънат всичките си сиви клетки между рекламните блокове.

Завиждам им. Те чувстват, че разполагат с време. Те са щастливи.

Няколко думи от Джони Кеш

2008-10-17T15:42:00.001+03:00

Така ми се иска да ти покажа тази песен.

Johnny Cash - Hurt

what have I become?
my sweetest friend
everyone I know
goes away in the end

and you could have it all
my empire of dirt

I will let you down
I will make you hurt

if I could start again
a million miles away
I would keep myself
I would find a way

Пуъх

2008-10-13T18:48:00.003+03:00

Купувам си днес National Geographic, прибирам се, отварям на произволна станица и прочитам следното:

"Африканският гигантски торбест плъх Саргон души за експлозиви в поле в Мозамбик."

...

"Африканският гигантски торбест плъх Саргон души за експлозиви в поле в Мозамбик."

"Африканският гигантски торбест плъх Саргон души за експлозиви в поле в Мозамбик."

"Африканският гигантски торбест плъх Саргон души за експлозиви в поле в Мозамбик."

ХАХАХАХАХА

:)

Какво чакат такситата в София?

2008-10-10T17:56:00.004+03:00

Ясно е, че малко таксита ще се навият да те вземат за по-малко от 4-5лв разстояние. Но защо?

След като маршрутката, в която се возех, се блъсна в лека кола, и спря да чака КАТ, ми се наложи да намеря друг начин да се придвижа бързо.

Макар и за 3лв разстояние, пробвах да питам такситата дали ще ме закарат, защото градски транспорт не се виждаше, а пеша щеше да ми отнеме време, което не можех да си позволя в момента.

Знаеш ли какво казваха шофьорите? Те не отказваха с думите, 'за 5 лева ще те закарам' (макар дотам да е 3), или, 'не може за толкова близо'. Отказваха ми с думите, "Не мога сега, знаеш ли откога чакам..."

Питах, ъм, какво чакате? Очевидно не чакате клиенти...

"Чакам отдавна да ми се падне хубав маршрут, не мога точно сега да тръгна някъде наблизо..."

:)

Помислих, че този нещо се е чалнал, но същото ми отговориха следващите 4 коли, които проверих дали искат да изкарат 3 лева за 5 минути.

Обясниха ми, че те така си кесят някъде и чакат да им падне маршрут Дружба - Люлин или направо Обеля - Пловдив...

И са склонни да висят под някое дърво цял ден, без да вържат нито лев.

Само и само да не съберат няколко малки суми за двайсетина минути, и после пак да си чакат, щом като ги влече...

To the Shores of Freedom where No One Lives

2008-10-06T21:30:00.006+03:00

Красива песен. А авторът на това видео казва, че го е направил от записи на младостта на родителите му. Майка му е сега на 85.
(edit. YouTube изтриха първоначалното клипче, затова сега е само песента.)

Don't know why I'm still afraid
If you weren't real I would make you up
now
I wish that I could follow through
I know that your love is true
and deep
as the sea

but right now
everything you want is wrong

and right now
all your dreams are waking up,

and right now
I wish I could follow you

to the shores
of freedom,
where no one lives.

Remember when we first met
and everything was still a bet
in love's game
you would call; I'd call you back
and then I'd leave
a message
on your answering
machine

But right now
everything is turning blue,
and right now
the sun is trying to kill the moon,
and right now
I wish I could follow you
to the shores
of freedom,
where no one lives

Freedom
run away tonight
freedom, freedom
run away
run away tonight

We're made out of blood and rust
looking for someone to trust
without
a fight
I think that you came too soon
you're the honey and the moon
that lights
up my night

we got too much time to kill
like pigeons on my windowsill
we hang around

ever since I've been with you
you hold me up
all the time I'm falling down

I Love You

2008-10-05T22:34:00.008+03:00

Попитах няколко мои познати - случвало ли ви се е това? И те казаха да.

Става дума за онази романтична тийнейджърска представа за приятеля, на който можеш да се обадиш в 3 през нощта.

Нещо като бялата лястовица, четирилистната детелина и истинската любов.

Това, разбира се, също като тези неща, е метафора.

Като оставим настрана all that crap, че истинските приятели бла бла бла това и онова, чудя се колко от тези хора (партията "3 през нощта") наистина са звъняли на някого в такъв момент. Колко от тях са вдигали телефона в такъв момент. Чудя се дали някой от моите приятели би ми звъннал.

Знам, че когато преди много време на мен ми се случи да го направя, смазана и в нечовешки вид, след няколко минути получих отговора, "ами..аз всъщност трябва да затварям. ти гледай да се оправяш някакси."

Е, може би не съм уцелила човека, знам ли. Но, trust me, в такъв момент не звъниш на случайно избран човек. Грешно избран, може би да, но случайно, не. Може би не ме разбра.

Няма рецепта за такива неща. Не се знае как би постъпил.

На колко от познатите си би отишъл на погребението. За колко от тях би се вързал с кредит, за да им помогнеш с пари за важна операция.

Можеш ли да разчиташ на някого да те намери, преди съседите да те помиришат.

Моите познати тийнейджъри са пълни с фрази като тази, за телефона в 3 сутринта.

А когато тези фрази започнат да имат нужда от някакво съдържание, тогава ли си вече...възрастен?

Wishlist

2008-10-04T22:15:00.001+03:00

I wish I was a sailor with someone who waited for me
I wish I was as fortunate, as fortunate as me
I wish I was a messenger and all the news was good
I wish I was the full moon shining off a camaros hood

I wish I was an alien at home behind the sun
I wish I was the souvenir you kept your house key on
I wish I was the pedal brake that you depended on
I wish I was the verb to trust and never let you down

I wish I was a radio song, the one that you turned up
I wish...
I wish...

/eddie vedder
http://www.youtube.com/watch?v=dqKQXfyCvt0

Спонтанността на един косъм

2008-10-03T15:39:00.003+03:00

От Netinfo:

Тази година награда за физика получиха американски учени, които изнамериха математическо доказателство, че космите, конците и всичко подобно неизбежно се заплита - процес, наречен "спонтанно заплитане на възел на неспокойна нишка".

:)

Така е. И моята коса се състои от спонтанни неспокойни нишки.

Занимателен блог

2008-08-27T16:28:00.003+03:00

Прочетох, че Орхан Памук ще се учи по литература в Турция.

Но не това ме впечатли, а една дума в статията. Там пише, че Орхан Памук искал в учебниците да се използват занимателни текстове от неговите книги.

Ъм.

Занимателни?

Ако ми кажеш да ти дам един занимателен текст, няма да знам какво точо искаш. Мога да предполагам де, но.. Тази дума не я използвам, не знам точно какво е, пък е в новинарски сайт, трябва да е част от живия език, нали така.

Странно усещане. Като сън е, който е избледнял така, че не помня какво точно е бил.

Спомням си, че съм виждала тази дума в стари учебници и 'помагала' по математика, от времето, когато майка ми е била малка. Оттогава обаче не мисля, че някой от познатите ми хора изобщо е казвал "Занимателно" за каквото и да е.

Думите остаряват.

Зи Рок You Gotta Love It

2008-08-20T16:42:00.003+03:00

Причина 21354385936954023769854 защо да обичаш Зи Рок:

Днес, полу-лежа си размазана в удобния стол/барбарон, слушам си радио, пия си кафе и си чета книгата на Слаш. Тя е дебела, с черни твърди корици точно като Библията. И така, тъкмо си чета как Аксел работел над November Rain, как Том не я пуснал на първия албум, и как накрая са я записали, и насред цялата идилия, Зи Рок ми прочитат мислите и пускат точно November Rain.

Съдба. Съд-ба.:)

Трюфели с вилица

2008-08-17T21:39:00.002+03:00

Толкова странно ми се видя да ям трюфели с вилица, че реших да го отбележа в блог.

Става дума за онези хубави шоколадови бонбони от белгийски шоколад, които от вътрешната страна са по-нежни, а от външната страна по-горчиви... и не знам как, но успяват да останат в тази конфигурация, дори когато са разтопени.

Явно в пакетчето са се разтопили, отделните бонбони са станали течни и после в хладилника са се стегнали и при мен попаднаха във вид не на трюфели, а на една голяма топка от белгийски шоколад.

..който беше сложен в купа за супа и изяден с вилица.

Това е най-странното ядене на трюфели в живота ми досега. :) И имам жив свидетел.

Metallica Live in Sofia 2008

2008-07-27T18:21:00.004+03:00

Този път няма да хваля групата, защото е излишно - това са Металика. Дали съм им фен или не, няма значение, те са си те.

Няма да казвам каква беше организацията, как се влизаше, какво ставаше вътре... Няма. То се знае, за съжаление. (Отново си спомних колко хубава беше организацията за Мейдън, защо не може винаги да е така?)

Групата си излезе точно навреме, което ми направи супер добро впечатление.

Джеймс е остарял, но ОНЗИ негов хилеж няма да се промени никога. :) Thank you.

Благодаря и че не пропуснаха Мойта Песен, макар и да не можех изобщо да повярвам, че я свирят наистина.

...free to speak my mind anywhere.

Оценявам им чувството за хумор. Дребните шеги с публиката и отношението. Може би защото хуморът изглежда по-естествено, не е толкова лесно да се фалшивее с него, затова беше хубаво, че групата избра да се държи така с публиката. Или така ми се е сторило само? Без излишни глупости.

Нашата публика е толкова красива. Гордея се с нас.

Мисля, че на групата и стана мъчно накрая, че трябва да си ходи. Пролича си, макар да не се лигавиха излишно, нито се превземаха.

Както казах на Кристи, аз ревю на тоя концерт не мога да пиша. Не се и налага, защото всички са били там, а който не е бил, така и така нищо няма да разбере само от някакво си ревю :Р

Търси се един човек за една работа...

2008-07-24T20:17:00.002+03:00

Ето на каква обява за работа попаднах:

Заглавието в списъка с работни места излезе като : "Работа в офис."

Бре. Зачудих се, измежду изредените длъжности, какво ли пък е това работно място, което не се е определило никак.

Цък на обявата и: "Фирма търси млад човек за работа в офис. Необходимо условие: да умее да работи с Word."

Следва имейл за контакти и това е.

Моите уважения към фирмата, която си търси служители по този начин, обаче, драги:

1. Като е в офис пък, голяма работа - по-важното каква е работата (пък макар и Голяма).

2. Защо пък млад човек, по-възрастните не могат ли да пишат текстове в Word, какво им има?

Наред с обявите тип "търсим чистачка с висше образование", тези са ми от любимите.

А най-неприятни са ми обявите, на които фирмата се крие и не казва коя е: "Поверително." Кво му е поверителното? Ти ще му пратиш CV с всичките си данни, и няма да знаеш дори в коя фирма точно кандидатстваш? И какво мотивационно писмо, като не знаеш в коя фирма си толкова извънредно "мотивиран" да работиш? Сори, ама не го разбирам тоя тайнствен подход.

Ако можеше само работодателите да проявяваха повече уважение към бъдещите си служители - може би с по-сериозно отношение към обявата си за работа биха привлекли и по-сериозни хора.

estranged

2008-07-18T22:17:00.001+03:00

When you're talking to yourself
And nobody's home,

You can fool yourself you came in this world alone.

Усмивки от старите ленти

2008-06-27T18:17:00.006+03:00

Това е от април 1992, и е от такова списание, което тогава беше немислимо да се намери в България, а аз бях родена на грешното място в грешното време.

После почна да става все по-немислимо, защото от 1992 досега има 16 години. Откъде да мислиш, че ще изкопаеш стари вестници, при това като си имаш интернет така или иначе.

Светът се върти около мен, защото съм прекалено ината, за да се въртя с него.

Поради този факт това ми е на масата днес. И му се радвам не защото е кой знае какво само по себе си, а защото е нещо, което считах за абсолютно невъзможно и го бях отписала.

Не съм порасналаааааа муахахаха мога да се лигавя, колкото си искам :Р:Р:Р:Р:Р:Р

British Council

2008-06-18T14:53:00.004+03:00

Искам да ти разкажа за British Council. Знаеш ли го къде е - в една малка бяла къща до докторската. Едно време тази къща беше детска градина, в която познай кой е ходил като дете....

От години не бях стъпвала вътре, днес отидох, защото в пристъп на паника в ректората, реших че непременно трябва да си подновя картата за Бритиш-а. Като опит да се докопам до нещо домашно и сигурно, както децата се крият в плюшените си мечета, в нещо познато.

Бритиша беше нашият втори дом преди много години, нещо като headquarters в центъра, където висяхме всеки ден, четяхме списания, говорихме си в малката четалня откъм двора, отбивахме се до тоалетната...щото в София в центъра нямаше къде, пък ние си имахме карти за Бритиша и смятахме, че си ни се полага да пикаем там, нали така. Детска работа.

В двора на училището се размотаваха книги, някой ходеше да връща цели торби, взети от други хора, списания за рок, женски списания, научни списания, оригинални дискове.

Да, ние го ползвахме за това, от което имахме нужда - вместо да четем Шекспир, четяхме за Нирвана, но все пак на английски. И въобще не го възприемахме като библиотека...тва си е просто Бритиша. Там си пишехме домашните понякога или просто чакахме, докато стане време за нещо, среща или час или лекция, защото е тихо, спокойно и хубаво и можеш да си седиш, колкото си искаш, особено когато навън вали.

Не бях влизала от години. Днес буквално избягах там. Някои хора вече не работят там, но други са си все още същите, чувствах се сякаш виждам призраци от миналото си, горките хора не знаеха защо ги зяпам така. Те не са остарели, не са се променили, сякаш съм натиснала копче и съм се върнала десет години назад примерно. Сетих се за скърцането на пода, още когато беше на Шейново.

Не се е променил много - само цените са се качили, и са заредили ДВД-та вместо видеокасети. Ъгълчето със списанията си е също такова уютно. Ъгълчето с безумна лингвистична литература си е там. Зарових се за десетина минути да видя тези, които учехме в Швеция.

Сигурно съм изглеждала много странно така, да се взирам в нещата, да разглеждам, и да се усмихвам. И просто да седя. Но наистина имах нужда да се прибера някъде, where I belong. Върнах се не в спомен за място, а в спомен за себе си, такава, каквато бях, преди да отида в СУ.

След това отидох пак в Ректората и успях да си свърша работата, без да избягам. Thank you.

Важното е да си мьетъл :)

2008-06-03T15:30:00.005+03:00

Тома, радвам ти се като на Лорди като спечелиха Евровизията :))

Ама наистина не го вярвах, и точно затова много ме кефи, че стана.

Тома, браво човек!

Бях и за Деница, защото има невероятен глас.
И за Ясен, защото е такъв свестен тип.

И всички финалисти са талантливи, което е хубаво - аман вече от български "звезди", които не могат да си изпеят собствените песни вярно...

Писна ми от манекенки-певици, които нямат гласове, но пък имат клипове.

Така че се радвам, че Мюзик Айдъл намериха такива талантливи хора.

Какво ще стане с тях после - не знам, дано има кой да им напише хубави песни, иначе ще си цъкат кавъри.

Обаче факт е, че накрая всички избраха да пеят своята РОК песен.

И че 54 процента от хората са цъкнали смс не за някой друг, а за Тома.

Ми яко е, кво.

Дано да му попаднат добри собствени песни, за да не отиде на вятъра тоя талант.

А сега искам да направят ново шоу, което да бъде конкурс за група, измежду много български рок групи, които са си написали собствени песни. Ама няма да заснемат такова скоро :(

На вас не ви ли писна от кавъри?

Днес е 2 юни, денят на Ботев, ако не знаеш.

2008-06-02T17:15:00.005+03:00

Ние сме си още тук и сме си все същите, помниш ли ни?

Такива луди като теб сега няма, за съжаление. Твоите качества, които твърдим, че ценим, в наше време са компрометирани. (Как се е стигнало дотам, не знам.)

Да беше се родил сега, драги, щяха да ти се смеят в някое риалити шоу по телевизията.

А може би ти щеше да имаш много успешен блог?

Щеше да протестираш с нас за Иракли и за Рила?

Или може би нещо друго?

И щеше да слушаш пънк.

Мисля, че все още щеше да си ни ядосан, защото търпим.

В България е трудно да бъдеш човек като теб.

И все пак благодаря.

***

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!

***

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем, и се смеем
пред народни свети жертви!

За интернет от Online Direct, част 2

2008-05-07T16:56:00.004+03:00

Минаха 4 месеца, откакто съм онлайн с Онлайн Директ, или Юнайтед Нетуъркс, или както им е официалното име.

Първоначалното ми позитивно впечатление от Online Direct си остана.

Ето още няколко точки за отбелязване по отношение на услугата:

1. Нетът е стабилен, досега не е дропил, тегли се, каквото се тегли, гледа се онлайн телевизия, без да насича, бързо се пращат файлове през Скайп, такива неща. Проблеми нямам нито със скорост, нито със стабилността на връзката.

Знаеш какви бури имаше наскоро, не се отразиха изобщо, нали мрежата е подземна.

2. Пишат ми мейл и смс, когато трябва да си платя сметката, за да не забравя. И всеки път ме питат дали всичко е било окей с нета през изминалия месец.

3. Когато един път имаше прекъсване на услугата за 2 часа "профилактика" или нещо такова, пратиха мейл на всички абонати много време предварително. Въпросната подръжка беше по някое време през нощта една събота, закратко, предвидено и после пак всичко окей.

4. Препоръчах доставчика на една колежка, от нея също само позитивен feedback чувам. Тя живее някъде към НДК.

Между другото, вчера ми се обадиха от Мегалан. Мрежата им се е разраснала и вече има и тук. Зарадвах им се, защото мина сигурно половин година, откакто бях говорила с тях, а ето че са ме записали и са се сетили да ми звъннат, когато стигнат дотук.

Обаче все още няма да минавам към тях. В началото имах такова намерение, наистина, но сега нямам нужда. Добре ми е с тоя нет от Онлайн Директ, няма смисъл да го сменям.

Все пак се радвам, че имам добра резервна възможност в лицето на Мегалан, ако се наложи ;)

Защо няма да звънна на Радио СВ Такси

2008-04-24T18:36:00.008+03:00

Днес ми трябваше такси, за да занеса нещо тежко до вкъщи. Звънях на Радио СВ Такси, защото имах добри впечатления от тях. Имах, вече не.

Прецени за себе си:

Аз: "Добър ден, такси за..."

Радио СВ Такси ме прекъсва: "Къде сте?"

Аз: "Евлоги Георгиев 40"

Диспечерката: "Кажете ми пряка."

Аз: "Ами на Орлов мост е."

Тя: "Не ми казвай Орлов мост, а коя е пряката."

Аз: "Цариградско шосе и Евлоги Георгиев, на номер 40, спирката на рейсовете на ъгъла."

Тя: "Ама моля ви се не ги знам всички номера. Те са много."

Аз "Ми не всички, а номер 40..."

Тя, ядосано: "Пряка ми кажете!"

Аз: "Не знам пряка, точно на Орлов мост съм на Евлоги Георгиев и Цариградско..."

Тя: "Ми айде като разберете, се обадете пак."

И ми трясна телефона.

Разбира се, не се обадих пак.

И разбира се ако някога звънна пак на Радио СВ Такси, ще е в много, ама много краен случай.

Човека в магазинчето там ме слушаше през това време и каза, "Ама как така, не искат да ви вземат, защото не знаят къде е Орлов мост ли?"

Е тва е, фирма да не иска да има клиенти и даже да ги гони, като идват.

А после разправят как малко им плащат и нямало работа и т.н. :):):):)

P.S. FYI, номер 40 на тая улица е точно на ъгъла и на спирката, правилно ми каза човека кой номер е спирката. Предишният номер се пада чак Стадиона. Просто няма как да се обърка, напълно ясно обяснение къде е.

Ла ла ла :Р

2008-04-23T22:25:00.004+03:00

Беше хубав ден :)

Слушам си аз пиянски ирландски песнички, seven drunken pirates with seven deadly sins, и т.н. и скачам с един парцал, защото сряда е ден за чистене, и по едно време бззззз и тя е пристигнала три часа по-рано от Виена!

Толкова ми беше яко да зарежа плановете за вършене на работа и да сме цял ден из града и тука, и изобщо. И за един ден беше и топло, и студено, и слънчево, и валя. И пица и магазин и банки и улиците и много приказки. Мики Маус и LSD. Снима и онзи просяк, и котките и после се отнесохме съвсем и забравихме да викнем такси.
А таксито се оказа бързо, макар че ония от гарата ни ядосаха после. Както и да е :) Все пак се надявам да е стигнала навреме с рейс.

Ей :)

Хубаво :)

Me happy :)

Luv ya!

А това е за Тони:

, която ще бъде черпена с бира в петък, защото е такова уникално рожденическо същество :)

"Обявявам випуск 2007 за довършен."

2008-04-18T12:49:00.007+03:00

Зарадвах се на това, че видях няколко приятели. Хубаво беше, въпреки повода. Нещо като да се радваш на стар приятел, който срещаш на нечие погребение.

Всички в черни дрехи, в церемониална зала, с тъжна хорова музика за фон. Карамфили.

Строги речи за равносметки. Също като на помен.

Словото на заместник-ректора прозвуча като заплаха. "Пожелавам ви никога да не скъсате връзката с Алма Матер." И още много параграфи в този тон. Боже Господи. Накрая обяви "випуск 2007 за завършил".

Моля те Господи помогни помпозните речи на официалните лелки и чичковци да не се сбъднат. Аман вече.

Усмихвах се, за да не мрънкам на приятелите си. Успях донякъде. Мисълта, че ще трябва още да се връшам там, ме смаза. Чувствам се като че ли никога няма да мога да се отърва.

Трябва още да се връщам. Да се разправям. Да си взимам отпуска, за да хвана работното време на администрацята. Защото да, те са отворени по два часа на ден в различни дни... И всеки сигурно ще има да ми вика. А от работата повече отпуски няма да ми дадат.

Разделих се с другите и тръгнах надолу през Докторската с тъпото цвете, с тъпата книга. Исках да ги хвърля, а хората ме гледаха така странно. В трамвая един дядка ми отстъпи място, защото вече ми беше мокро лицето.

Писна ми. Искам те вън от живота ми, копеле, и не искам да те помня. С все аулата ти и помпозността и снобизма.

The Loneliness of the Long Distance Runner

2008-04-15T18:52:00.004+03:00

Исках да напиша какво се случва. Но не мога да се концентрирам, уморена съм. Вече отвикнах да говоря, да споделям какво става, свих се, не знам как да кажа.

Преди се ядосвах на това, което Филип казваше. Сега мисля, че започвам да се превръщам в същото. Да вярваш в хубавите неща, но също така да знаеш, че те се случват на другите хора.

И не само това. Isn't it ironic, като в онази песен, че влагам всичките си усилия да си направя дом тук и да мога да се прибирам като пиле в гнездо..а в същото време скъсвам всички връзки с това място, вместо да ги създавам.

Мисля, че нямам живот тук в нормалния смисъл на думата. Загубила съм всички планове, нишки, пътища, хора. Не виждам нищо. Не че другаде го виждам, но преди го виждах тук, сега и това вече не.

Да, преди имах шанса да усетя как в чужбина се задушавам от самота и не мога да стоя толкова дълго далеч от тук, там всичко е чуждо и друго и никога няма да се впиша в картинката. Смятах, че не съм такъв човек, който може да замине и да се чувства добре там. Исках да съм си близо до това, което съм, тука в нашата си кочина, с нашите си хора, и така. Знаеш.

Обаче ясно си давам сметка, че вече няма разлика между тук и там. Не я виждам.

Дали тук или там ще си давам здравето и душата в бачкане на нещо, което не искам, но ми трябват пари, за да се оправя с жилището и със себе си - каква е разликата дали тук или другаде?
Дали ще съм сама, откъсната от всички, в опити да се преборя с неща, за които малко хора знаят, и за които не говоря. Каква е разликата дали съм тук или там?

Нищо не ме спира вече да избягам. Винаги бягам, както знаеш, и не се гордея с това.
В последната една година това е основната промяна в живота ми: че тук се чувствам по точно същия начин, по който в друга страна далеч от всички.

Иска ми се да имах илюзията, че или тук, или там, ще е по-добре. Искам си обратно или илюзията на заминаващите, или на оптимистите за тука. Изгубих и двете.

Баща ми

2008-04-11T21:09:00.001+03:00

Баща ми имаше рожден ден и за пръв път в живота си не можех да бъда там.

Знам, че не ми се сърди.
Беше ми...такова едно. Не знам.

Min pappa

Защо не пиша

2008-04-07T12:16:00.004+03:00

Защо блогвам по-малко напоследък:

Реших така. Ако в последните два месеца бях писала това, което мисля, когато реша да блогвам, тук щеше да стане дневник на една депресия. Етап след етап, вероятно като някоя лекция на психотерапевт, с примери.

Щеше да бъде блог-диагноза.

Не исках да става така, защото щеше да е неприятно. Всяко нещо си има граници. До един момент личните постове са окей, но само аз си знам колко далеч щях да мина границата на нормалното с разни тъжни неща в последно време.

Някои хора си пишат блоговете според разни критерии - какво ще им донесе читатели, какви думи се търсят в гугъл, постват просто за да блогват често, и разни такива неща. Така блоговете им вече не са това, което те са и искат да кажат, а това, което хората искат да чуят, в името на рейтинга и на това какъв трябва да бъде Суперблогът.

Щом ги кефи, окей.

Аз си пиша, каквото си мисля, но в последно време просто си мълча. Потъването в лошото състояние (за което не ми се говори) ме изолира от реалния живот и познатите ми, може би затова и естествено ме изолира от виртуалния.

Don't you know I'm still standing better than I ever did
Looking like a true survivor, feeling like a little kid
I'm still standing after all this time
Picking up the pieces of my life without you on my mind

Недоразумението Кривото

2008-03-30T18:43:00.004+03:00

Да, моите впечатления от Кривото са като на Кръчмонавтика - Кривото, едно от най-противните ми заведения и затова и аз ще си кажа, да потвърдя тяхното. На повечето си познати съм се оплаквала и знаят колко го мразя Кривото.

6 от многото причини да мразя заведението Кривото:

1. Веднъж влязох, седнах на една маса, чаках сервитьора да дойде 45 минути. Използвах времето да си напиша някакво домашно за университета и да си прочета едно списание на топло и сухо, докато навън валеше. Сервитьор не ми обърна внимание, не донесе меню и не взе поръчка, затова просто си излязох, като си дочетох.

2. Като вземат поръчка и се бавят минимум 30 минути с неща, които не изискват кой знае какво приготвяне, като една салата, или кафе. Засичала съм с часовник всеки път.

3. Като ти донесат храната, повече не се вясват и е много трудно да ги накараш да дойдат да им платиш.

4. Сервитьор(к)ите са груби, невъзпитани и злобни. "Добър ден. Има ли свободна маса за трима?" "Ако няма да ядете за обяд, няма свободна."

5. Веднъж Икю посоли със сол един от нас и сервитьорката ни изгони и ни заплаши със СОТ. Малко сол, голяма работа.

6. Ужасно е шумно.

В това заведение като си клиент, се чувстваш като някакъв навлек, който си позволява да им сяда по масите и да им яде храната.

survival mode

2008-03-26T16:52:00.004+02:00

Изолация, системно недоспиване, забравяш да ядеш, защото ти се спи или пък има несвършена работа.

Не се срещаш с никого, защото срещите те стресират толкова много, че след тях трябва да се възстановяваш. А няма кога - имаш много малко време, в което да регенерираш, и ако го запълниш с хора, не само че не си почиваш, ами и се съсипваш двойно повече.

Режим на оцеляване. Животът се орязва от всякакви странични неща, минаваш в survival mode, само да събереш сили, само това. За останалото няма кога.

Вкъщи, празната стая. Само да има два часа да поседиш. Да не те търсят, да не трябва да криеш как си. Да не трябва да се защитаваш. Да не се притесняваш. Да не мислиш за всичко провалено, оставено, убито. Да не виждаш повече истината. Само да събереш сили за още малко.

Don't feel like crawlin' out of my cage
I used to say

Another lame song and dance
About a thing from my past

I hope it's not boring you

In the end I lost a few friends
But I got up, I got up

And I ran away

(а песента е тук)

"Empty Spaces..."

2008-03-12T12:08:00.004+02:00

"Empty spaces - what are we living for

Abandoned places - I guess we know the score

On and on, does anybody know what we are looking for..."

Понякога заставам на вратата на стаичката и я гледам.

Вече има под и стени. Мога да вляза вътре, да мисля...тук ще има легло...ще има неща по пода и разпиляни много книги и дискове. Моят си вид хаос, в който си знам кое къде е, макар всички да мислят, че е разхвърляно.

Някой ден

може би ще бъде хубаво

Някой ден ще съм свикнала с нея и ще ми бъде дом и ще ми е мъчно да я напусна.

Знам го, защото се познавам, така ще стане, привързвам се към местата като котките. Само че още не се е случило. Все още я гледам просто така. Очаквам да я заобичам.

Днес ще отида да си поръчам легло. Обиколих едни големи мебелни магазини на майната си в Люлин и към Обеля, едни такива красиви, пълни с объркващо много мебели. Само че нямаха мойто легло. А то си ме чакало тука наблизо, в едно магазинче.

döden

2008-03-05T18:42:00.006+02:00

Малко честно казано.

Равносметка, настъпили са промени, вероятно необратимо:

Сама съм.

Статистически погледнато, няма случай да съм допуснала човек до себе си и той да не ме е съсипал. Колко пъти можеш да се съживяваш наново? И после да се подлагаш отново на същото?

Майната им на хората.

Всички са ти приятели, като си добре.

Когато те боли, никой няма. Никой не му пука реално. Всеки гледа себе си.

И тва е нормално, не са ти виновни хората.

Имаш четирите стени около теб и себе си.

Само себе си.

***

Айде приеми най-сетне циничната истина и спри да бъдеш тая тъпа лигла. На никои не му дреме, всеки си гледа свойта работа.

Истината има един ефект - да се затварям все по-сигурно в себе си.

Fuckyou my patience's wearing thin

2008-02-27T17:00:00.002+02:00

Sometimes I wanna KILL

Sometimes I wanna DIE

Sometimes

I wanna

DESTRoy

Sometimes I wanna cry.

Sometimes I could get even,

Sometimes I could give up.

Sometimes I could give...

Sometimes I NEVER give a Fuck.

Последни 7 книги

2008-02-21T18:58:00.007+02:00

Пиша това в отговор на два поста, единият тук, другият тук.

Писна ли ви да има статистики и големи "новини" по медиите от типа "учениците не знаят кой е Левски", "българите не четат книги" и т.н.

Мен много ме дразнят вече, баси нито веднъж ли аз или някой мой познат не попадна в тия статистики? Как пък всички хора, които познавам, четат книги, ама никой никога не ги пита в тия прословути анкети?

Те просто искат да напишат нещо гадно за 'днешната младеж', за да може бабите в трамваите да сумтят триумфално.

Както и да е, харесва ми идеята на блогещите, и ще си постна едни 7 книги, които (пре)прочетох наскоро, не са в никакъв ред.

1. The Tommyknockers, Stephen King

2. Small Gods, Terry Pratchett (за трети път)

3. Dubliners, разкази на Джойс

4. The Language Instinct, by Steven Pinker

5. Леденият Замък, и Птиците, (в едно томче са) на Таряй Весос

6. Too Much Too Soon (книга за New York Dolls, тва кога го почнах, кога го довърших, хах)

7. Англичаните - портрет на един народ, от Джереми Паксман(още я чета.)

П.П. Мда, нещо се самозабелязвам, как повечето не са на български. Ама не е нарочно.

Мисия: Билети за Metallica live in Sofia 2008

2008-02-20T00:01:00.002+02:00

Кое е общото между Кис, Металика и Лени Кравиц?

Че вече имам билети и за трите. Оказа се също, че Германос са много смешни, като продават билети, затова ще го блогна.

Тези за Металика едва ги изкопчих. Трябваха ни промоционални билети, общо три, и бяхме сред щастливците (thanks to Тони), които знаеха, че билетите ги пускат в 18:00 вечерта на 15ти, а не на 16ти сутринта. Хората, които са очаквали промоционални билети на 16ти, сигурно много са се разочаровали.

Бях в един Германос в 18:05 на 15ти, изчаках пред мен един клиент да си вземе билети и после се оказа, че промоционалните билети от най-евтиния сектор са свършили в 18:15. Продавачът от Германос даже ми показа на монитора в квадратчето : "Гледай.. ето билетите свършват - сега се рефрешва...и ето, следващите са на редовната цена." На мен ми трябваха 3 билета в друг сектор, така че не страдах много от ситуацията за свършилите билети, но хората на опашката почнаха да се шашкат.

Изненада номер 2:
като казах, че искам 3 билета, Германос-чията каза, "ааа не може, нямаме толкова бланки". Нямате 3 бланки??? "Не. Нямаме три. Имаме две. Отидете в друг Германос, съжалявам."

Е аз хубаво ще отида в друг Германос, ама след мен имаше опашка от народ, които искат билети - и в 18:15 няма бланки за билети? Wtf?

Няма.... Германосчията се оправдаваше леко объркан.... "няма бланки, защото нещо стана с тая Металика... всеки идва, иска билети... за половин час отидоха всички бланки, които имахме. Не очаквахме... пробвайте в друг Германос, ама да е по-голям, че и може да нямат бланки иначе и те."

Ами излязох си, намерих друг Германос, където пак имаше опашка.
"Вие за Металика ли сте?"
"За Металика, да..."
"Тука е опашката за Металика. Ако искате телефони, при колежката."
Ама никой не искаше телефони този ден.

По едно време влезе един мъж, който огледа опашката критично и попита:
"И тука ли всички са за Металика, че аз искам един телефон... " :))
А след като Колежката най-сетне се зарадва, че и за нея има клиент, той добави "Във всички Германос все за билети опашки... тук е третият, в който опитвам. Какво става, не знам, ама на мен ми трябва телефон, не знам какви са тия концерти, ама.."

Междувременно се оказа, че и в този Германос свършвали бланките, затова един притеснен служител записа кой колко билети ще иска, за да ходи да види после има ли изобщо толкова бланки. Чуваха се все "5 билета, 3 билета, 4 билета, 6 билета.."

Продавачът започна да гледа с някакви разширени зеници и да пита всеки, "ама това знаете ли, че ще ви излезе 200лв?", "Ама това ще ви излезе 180лв", "Сигурни ли сте, това са към 160 лв..." Хората казваха, да, да, айде само дайте билетите...

:)

Е, в крайна сметка взех и тези билети. Спомних си за случая, когато купувах билети за Блайнд Гардиън (миналата година) и тогава продавачът в Германос пророчески не ме чу добре: "За каквооо, за Металика ли?"
"Не.. за Блайнд Гардиън."
"За Гардиън? Ама те няма да идват."
"Ще идват, и искам билети."
"Ааа, как бе, Гардиън! Наистина ли! Сега ще проверя..."

А btw, даже не ми се ходи на концерта на Металика, безразлично ми е, само смесица от любопитство + Трухилчо. Май взех билет рано, колкото да е по-евтин, и заради peer pressure, нали да си вземем билетите заедно. Ще трябва да поработя по въпроса и да се въодушевя малко. Имам време до лятото.

P.S.

Добавка:

Трухилчо се казва ето така (без майтап):

Roberto Agustín Miguel Santiago Samuel Perez de la Santa Concepción Trujillo Veracruz Batista

Хубаво го запомнете, за да знаем как да му викаме, като дойде :):):):)

Квартирен Update

2008-02-19T15:55:00.004+02:00

За тези от познатите ми, които се чудят какво става с жилището.

В момента е адски мръсно вътре, въпреки че се опитвам да чистя в малкото време, което ми остава след работа. Във всичко се е насадил един бял прах, който не може да се махне, защото от ремонтите се набива още повече. Иска ми се просто да изхвърля всичко. Не може да се почисти.

Много проблеми, боклук и пари отиват, а всъщност резултатът е незабележим - ще имам тапети по стените на стаята, и после още работа чака, пак няма да мога да живея вътре. Напредък е, но ще отнеме още поне две седмици, докато се направи под на стаята и докато се почисти. Чак тогава ще мога да мисля да вляза вътре. А дотогава, ще си търпя още.

Вероятно някъде през март ще мога да сложа щори на прозореца и да сложа някакво легло вътре, за да мога да обитавам помещението. Трябва да се постави лампа, ключ за лампа, да се оправи вратата на стаята, и това някъде към края на март. Всичко става бавно, защото няма кога, на работа сме постоянно и няма кой да го направи. Ето трябва да купя брава - а кое по-напред да върша, къде да тичам първо? Едно нещо ли е, а времето не е много, денят не е разтегателен. Междувременно тоалетната е пълна разруха, няма печка и нищо в кухнята. Трудно е да се обитава това свърталище, но все пак е по-добре, отколкото да нямаш дом.

Знаеш ли защо не се радвам? Защото знам, че не е мое, че няма да живея там, че не мога дори да си въобразя, че ми е дом. И по-скоро ми е мъчно, отколкото да го оценявам и да му се радвам. Изстрадвам го този бавен и мръсен период, мъча се с него, но не мога да си кажа, ето това трябва да мине, за да мога да съм щастлива после да живея тук. Защото после няма.

На практика, минавам през тежкия му период, без това да е оправдано от някакъв хубав резултат в бъдещето, с който да се успокоявам.